Костас Варналис - Диктаторите

— Оставям Гай да живее за свое собствено нещастие и за нещастието на другите! Отглеждам една змия за римския народ и един Фаетон за света!

Гай Цезар Калигула доказал, че „баща“ му бил прав!

Тиберий бил станал толкова омразен на народа, че възшествието на Калигула на трона било посрещнато и поздравено от всички като… избавление. Не знаели, че паднали от трън, та на глог.

През първите седем месеца от царуването си вършел това, което вършели на времето и Август, и Тиберий — правел се на преобразовател на нравите, учител по добродетелност, възстановител на законността, незлопаметен помирител на поданиците с императора им. Изгорил архивата по делото на майка си Агрипина и на двамата си братя, Друс и Нерон, убити от Тиберий, за да покаже, че няма намерение да си отмъщава и че туря пепел на миналото!

Върнал в Рим всички интернирани и издал закон за всеобща амнистия за политическите престъпления. След това организирал великолепни празненства — гладиаторски борби, борба с диви зверове, театрални представления — и дал богати угощения на народа. Раздал на всеки римски гражданин на два пъти по 300 сестерции, а също така и цели кошници, пълни с месо, хляб и… бутилки с вино. Довършил и построил голям брой обществени сгради.

Как да не го заобича народът и как да не го приеме като свой избавител?

Светоний в своята история за Калигула казва: „Досега говорих за един управник; а оттук нататък ще говоря за едно чудовище.“

Така започва разказа си за престъпленията на Калигула.

Газел бос сред купищата от златни монети и само тогава чувствувал, че е щастлив и силен! Историкът отбелязва по какъв начин трупал златото. Чрез ограбването на провинциите, чрез конфискация на имуществата на богатите и чрез принуждаване на гражданите да го обявяват в завещанията си за свой пълен наследник.

Но пак не се насищал на злато. Наложил тежки данъци върху всичките видове храни. Народът гладувал, а той се тъпчел. Вземал 1/40 от сумите, за които се водели дела в съдилищата. Вземал — слушайте — 1/8 от това, което ежедневно изкарвали… хамалите! И вземал дори, и то всеки ден, и от всяка проститутка — а такива имало с хиляди в Рим — стойността на една визита!

Но най-невероятното от всичко е следното: в самия си дворец открил един „образцов“ публичен дом. Като „питомци“ в него се приемали само свободни римлянки и младежи от аристокрацията. И изпращал роби глашатаи по градските площади да канят паралиите старци и богаташките синчета да посетят „заведението“ на императора!

Служителите в заведението записвали в един регистър имената на клиентите. Този регистър бил един вид „златна книга“! Онези, чиито имена били записани в него, се радвали на благоволението и приятелството на императора.

Споменахме вече за жестокостта на Калигула. И действително, той бил толкова кръвожаден, че често се оплаквал, задето „първият народ в света“, римският, няма само една-единствена глава, за да му я отсече на един път, а не да си губи времето и да реже глави на отделни партиди! При това съжалявал не само заради злото, което не можел да стори лично, но се сърдел и на съдбата, задето не праща някое голямо бедствие, та да поразреди населението на Рим — пожар, мор или някакъв катаклизъм.

Убил пастрока си Тиберий, тъста си Силан, внука на императора Тиберий, Гемел, за да не му отнеме трона. Убил баба си Антония и изпратил на заточение двете си сестри Агрипина и Ливила. Колел сенатори и управници за най-дребни неща.

Хранел зверовете на амфитеатъра с труповете на убитите жертви. Но скоро открил, че не е правилно първо да ги убива, а след това да ги хвърля на зверовете. И издал заповед всички осъдени на смърт да се хвърлят направо на зверовете, за да бъдат разкъсани живи, а той да гледа и да се наслаждава.

Затварял много видни граждани в ниски килии, в които те не можели да се изправят и били принудени да лазят на четири крака. Белязвал ги по челото с нажежен до бяло печат, като робите. И когато му скимнело, хвърлял ги на зверовете. Такова наказание можело да се налага само на робите. Веднъж хвърлил на зверовете един член от най-висшето съсловие на Рим — съсловието на конниците. И понеже нещастникът викнал долу от арената, че не бил виновен в нищо, Калигула дал заповед да го доведат пред него и да му изтръгнат езика, за да се научи да не протестира. И след това отново го хвърлил на зверовете.

Водел си списъци не само на задържаните граждани, но и на онези, които възнамерявал да убие. И всеки десет дни си „разчиствал сметките“, както сам казвал саркастично. За щастие не успял да „разчисти“ всичките си сметки, защото началникът на телохранителите му Херей го убил вечерта на 24 януари 41 година, тъкмо когато отивал на едно театрално представление.