Иван Петров: До Земята и назад

Хубаво нещо е вселената, ще възкликне космическия турист, особено ако е ходил в онова затънтено кътче на Млечният Път, наречено Земя. Мнозина ще се съгласят, че представителите на разума в тази доскоро с нищо незабележима планета едва ли могат да ни смаят с външният си вид, но не бива да забравяме, че Земята напоследък стана предпочитана туристическа дестинация, особено за разглезения космически турист, за когото дори и Левитиращите Секоленури не са кой знае каква атракция. Несъмнено туристите видели всичко от единия край на галактиката до другия, искаха да видят нещо ново, нещо необикновено, нещо озадачаващо или направо вледеняващо, което да накара предните кутикули на всеки Тарианец да се втвърдят за повече от три минути. И тълпите космически туристи не останаха разочаровани. Те наистина видяха неща, които ги потресоха, но не като нещо принципно ново, а всъщност добре забравеното старо. Земята се откри на чуждопланетният турист в красотата на своята замърсеност и изостаналост. А това са отзивите на различните специалисти изучавали Земята:

Хоримонтий Ларий (еколог) от Екзевул: „Трябва да подчертая, че Земята е единствената планета в Галактиката в която населяващият я разумен вид използва отпадъчни технологии. Това е уникален случай. Не мога да отрека, че екологията следи с изключителен интерес промените, които стават с нейната флора и фауна, тъй като в Атмосферата й може да се намерят почти всички химични елементи. Тези факти тотално развенчаха Класическата Теория за Замърсяването, тъй като ако тя беше вярна, на Земята изобщо не би трябвало да има живот. Естествено намират се екоексперти, които твърдят че трябва да изчакаме 200–300 години, за да видим дали разумният вид, както и подчинената му флора и фауна няма да изчезнат, като по този начин теорията в крайна сметка ще се окаже вярна.“ Естествено остава открит въпроса отпадъчните технологии на Земята културен феномен ли са или форма на изостаналост.

Тинщин (изследовател на космически цивилизации): „Тази цивилизация определено е примитивна. Това се доказва от простият факт, че уредите им са поразяващо неефективни. Тоест освен, че технологиите им са отпадъчни, те са и малко производителни. Има исторически документи, които доказват, че и на една от планетите в Хекраковото съзвездие е имало отпадъчни технологии. Естествено това са само догадки, но местният вид определено представлява интерес за нас. Най-малкото искаме да установим най-големият спор в последните 11 века в нашата гилдия, а именно, дали разумните видове са съществували винаги или са се появили и развивали постепенно. Земята е силен аргумент в полза на второто твърдение.“

Релатий Биониул (Главен Биолог по Космически Видове): „Първото нещо което ми направи впечатление беше изключително краткият живот на Земяните, както и на техните животни. Все още сме затруднени на какво точно се дължи това — дали на изключително високото замърсяване на средата в която живеят (все пак не бива да забравяме, че кислородът е силно корозивен газ) или на жизнено важното за тях (но за наше галактично щастие забранено в цялата галактика) химично съединение от кислород и водород, наречено «вода», което има силно разяждащо действие. Може да се дължи и на нестабилните аминокиселини от които са изградени Земяните. Естествено теории много, но истината е една. Въпреки, че е възможно и всичко взето заедно да прави живота им толкова мимолетен. Изследванията продължават.“

Гангалиниум Рувелиум (социолог): „От социологическа точка Земята е истински изследователски рай. В момента разумният вид там е в стадий наречен «Епохата на множеството микроуточнения». Тази епоха може да се характеризира с много интересни обществени отношения. А именно, с наличието на ниска степен на доверие между индивидите и висока степен на отчуждение. За да се измъкнат от тази неприятна ситуация разумните представители на планетата са измислили уникален начин. Те въвеждат много сложна и най-вече непрекъснато усложняваща се нормативна уредба, която има за цел да направи социалните контакти предвидими и контролирани от невидимите граници на закона, като законите непрекъснато се допълват и увеличават, за да се избегне вероятността от попадането в област в която липсват неговите граници. Законът освен това има санкционираща сила, като по този начин той става не само арбитър, но и посредник в междуличностното общуване.