Иван Петров - Дракони

Добър ден. Казвам се Морлок и съм зелен дракон. Любимата ми храна се състои предимно от благородни девици и от смели рицари, но когато не се намират под ръка хора мога да ям и елени, мечки, овци, коне, крави и други животни, които са достатъчно големи за да си струва да се спусна от висините заради тях. Още от малък са ме учили, че мога да убивам и изяждам всички рицари, които срещам под път и над път. Е, аз това и правя... Или може би правех доскоро. Инцидента, в който участвах промени отношението ми към света в който живея. В този ден летях доста ниско, тъй като бях гладен и ако случайно се натъкнех на голямо животно при малката височина, която имах щях да се спусна върху него и да го изям преди да е успяло да реагира, камо ли да избяга. Та, както си летях в ниското изведнъж се натъкнах на двама човеци, които при това бяха рицар и благородна девица. За миг реших, че първо ще изям рицаря и ще оставя девицата за десерт. Откъснах главата на рицаря, а после убих конете им, за да не избягат заедно с девицата. Очертаваше се голямо пиршество — все пак това бяха рицар, девица и два коня за един обяд. Както си ядях рицаря обаче забелязах, че девицата плаче неудържимо. Щом хората също плачат, значи те са всъщност дракони като нас, а не обикновени животни. Оказа се, че хората могат да изпитват чувства. Бях поразен. И тогава, гледайки плачещата девица си помислих: „Дали и хората не са разумни същества като драконите?“ Трябва да си призная, че след като си го помислих, плешката на рицаря заседна в гърлото ми. Повече нищо не можех да ям и отлетях, оставяйки плачещата девица, изкормените коне и недояденият рицар. През нощта не можех да заспя, защото имах киселини, но не само, защото бях изял бронята му, но и защото се притеснявах, че в търбуха ми лежат десетки разумни същества. На сутринта попитах дядо, дали и хората не са разумни, защото видях девица да плаче. Дядо със смях отвърна, че всички животни плачат и не трябва да се притеснявам, когато ги ям. Аз все още се колебаех, и го попитах:

— Но дядо, защо трябва да ядем хората или въобще другите животни?

— Виж какво, внучето ми, независимо дали ти харесва или не, ти си част от едно явление, което е неразривно свързано с живота — това е кръговрата на веществата в природата. Така както ние ядем хората, така и хората ядат кравите, които пък от своя страна ядат тревата, която пък от своя страна се наторява от телата на старите дракони. Така, че тревата е създадена от Бог, за да служи, като храна на кравите, кравите пък от своя страна са създадени, за да служат за храна на хората, а хората от своя страна са създадени, за да служат за храна на драконите. Това е биологичната им функция. Не им предписвай разум който не притежават.

— Добре, дядо — отговорих, но все още в сърцето си таях надеждата, че дядо може би се заблуждава.

Затова през нощта реших да отида в един човечник, но за всеки случай през нощта, за да не ги изплаша. Отивах на изследователска мисия. За тези, които не са кой знае колко запознати с хората, един нормален човечник представлява оградено пространство, защитено от каменни стени, но винаги съпровождано с високи кули, като в рамките на това тясно пространство имаше доста повече хора от биологичния максимум. Предполагаше се, че човечниците играеха ролята на развъдници, като от друга страна хората събираха храна там, а същевременно защитаваха едни човеци от други. В човечника се срещат трите вида хора, които познаваме — смелите рицари, благородните девици и обикновените селяни. При тях има установена йерархия при която селяните са на най-ниско ниво, като преди тях са благородните девици, а на върха на йерархията стоят смелите рицари. Смелите рицари и благородните девици се самовъзпроизвеждат, като рицарите се съвокупляват само с благородни девици за разлика от селяните, които се съвокупляват само помежду си. Смелите рицари служат, за да воюват с хора от други човечници (за територия и ресурси разбира се) или да пазят обикновените селяни от чуждите на съответния човечник хора или от диви зверове. Благородните девици служеха за да възстановяват загубите на смелите рицари и да възстановяват бройката, както и за да се увеличават те самите. Избирането на благородна дама от страна на един рицар става посредством сложен ритуал, внимателно наблюдаван от нашите учени. В него два рицаря се изправят в пълната си бойна украса и се бият за съответната самка. Естествено по-силният я печели, като по този начин се съблюдава естествения подбор и се раждат генетично най-здравите индивиди.