Иван Петров: Полет към висините

След като човечеството напредна в технологиите и набра смелост, реши, че е крайно време да се отправи към звездите и да осъществи дългоочаквания контакт. Вече знаехме целта — звездата Алфа Центавър, отстояща на 4,2 светлинни години от Земята. Бяхме засекли сигнали от четвъртата планета на планетната система на звездата, които несъмнено имаха разумен характер. Краткото разстояние беше възможност за изпращането на неголям кораб с екипаж без почти никаква подготовка. Трябваше да установим контакт възможно най-скоро. Въпреки, че не бяхме напреднали кой знае колко в междузвездните полети (едва бяхме стигнали Плутон) решихме, че си струва риска. Проблем обаче се оказа финансирането, тъй като проектът „Контакт“ беше безнадеждно скъп. Естествено първи се скараха САЩ, ЕС и Русия, тъй като всеки от трите мастодонта искаше корабът да пътува под негов флаг. Това не убягна на Китай, Япония, Индия, Бразилия и Арабската Лига, които също се включиха в спора. Намеси се ООН, като предложи корабът да пътува под флага на обединените нации, които представляват цялото човечество. Това срещна твърдият отпор на всички останали участници в спора. Намеси се Coca-Cola Corp, които направиха предложение да финансират проекта, при условие, че върху кораба е изрисувано огромно 250 милилитрово шише от Кока-Кола и под него съответно присъства надписа „Drink Coca-Cola“. Корабът щеше да пренася 20 хектолитра Кока-Кола, от които 10 щяха да са безплатни мостри за Центавърийците, а останалите за консумация на екипажа по време на дългия полет, който трябваше да трае 7 години. Необходимо беше също така приветственото слово да завършва с „Пийте само Кока-Кола“. Това предложение вбеси представителите на Пепси, които предложиха от своя страна да финансират проекта, при положение, че на кораба е изрисувана огромна 330 милилитрова алуминиева кутия Пепси. Двата безалкохолни гиганта започнаха съдебни спорове, но бързо осъзнаха, че така ще загубят битката и направиха тайно споразумение, което имаше за цел на първо време да отстрани нациите от борбата за надмощие в космоса, а чак след това да се опитат да спечелят крайната победа. Двата безалкохолни гиганта започнаха успоредна кампания, в която с много безплатни рекламни промоции, много подкупи и много хъс достигнаха едновременно до администрацията на тогавашния американски президент Джери Уйлямс и до Европейската Комисия. С още по-големи подкупи и още по-голям хъс успяха да наложат съответните си идеи, само че допуснаха стратегическата грешка да наддават в подкупването на висшите държавни чиновници, което от своя страна доведе до налагането на Пепси в администрацията на президента Уйлямс, както и до налагането на Кока-Кола в ЕК. Така САЩ и ЕС продължиха своя спор, само че не в опцията под кой флаг да пътува кораба, а под коя марка. Това от своя страна доведе до масови протести и гражданско недоволство в САЩ и ЕС, което принуди Пепси и Кока-Кола да преосмислят позицията си. Така се стигна до идеята корабът да пътува под нечии флаг (все още неясно кой), подкрепен от дадена марка (все още неясно коя).

Проблематично беше и какъв ще е екипажът, тъй като повечето малки държави искаха да имат поне един космонавт. Всяка от тях поотделно обаче беше прекалено слаба, за да може да наложи мнението си и затова малките държави от Африка, Азия и Централна и Южна Америка направиха алианс срещу всички останали участници, което от своя страна породи присмехът на големите и нерядко из европейските и американски вестници можеха да се видят карикатури, в които ескимос пита чернокож африканец, облечен в племенно облекло, къде е копчето за корабната тоалетна. От своя страна освен че спореха, кой да пътува с кораба в ЕС съществуваше и задълбочения спор на кой език да се осъществи контактът. Испанците предлагаха това да става на испански, французите на френски, германците на немски, а англичаните на английски, като всеки използваше какви ли не аргументи в полза на езика си. Англичаните твърдяха, че английският е интернационален език, французите, че френският е по-благозвучен и се говори в половин Африка, а немците, че немският е езикът на Гьоте и Шилер. Това накара холандците да предложат контактът да се осъществи на всичките 28 официални езика на общността, като това става в ред определен чрез жребий. Това много се хареса на всички останали европейци, но англичаните, французите, испанците и немците с право изтъкнаха, че има опасност я извънземното, я човекът да припаднат от преумора по време на приветственото послание на хората.