Иван Петров: До Земята и назад

Освен всичко това разумните индивиди на тази планета често се позовават на него, за да защитят своето мнение, тоест той се превръща в специфична аргументация. Не мога да отрека, че досега не бях срещал такъв тип отношения, така че бях запленен от това общество. Не бива да забравяме също така, че освен закона, те имат още една абстракция, която опосредства техните отношения, а именно — парите. Парите са символи, тоест смисли, които препращат към други смисли или абстракция, зад която се крият определени обществени очаквания. Като се има предвид, че са измислени много отдавна и все още не са изчезнали, в тях може би има някакъв смисъл. Но в общи линии това е планетата на опосредстваните взаимоотношения, жителите на която не могат дори да си представят комуникацията без помощни средства. Това за нас представлява особен интерес.“

Сибатосивал Нестерин (психолог, член на Космическия психологически съюз): „Тези същества определено си имат проблеми с реалността. От една страна те колекционират реалност, като наричат продуктите на колекционираната реалност по различен начин — някои са «резервати», други са «музеи», трети са «зоопаркове» и т.н. Това са места в които те съхраняват определен отрязък от време, което е защитено от реалността отвън. Освен това те са открили технологии на промяна на реалността, които за по-кратко наричат съответно: «телевизия» и «компютър». С помощта на тези технологии те могат да преобразуват реалността, така както си пожелаят. Но все още остава проблематичен факта, защо толкова много се интересуват от нея, защо се страхуват от нея и защо бягат от нея. За мен Земята е съвсем нов вид космически опит.“

Най-накрая ще завършим с кратък отрязък от разказа на първият турист посетил Земята, а именно галактично известният Тилинсимин Горинтисивин от Гитова Проксима. А това е неговият разказ: "Когато разбрах, че са открили нов разумният вид във вселената, ме обхвана любопитство. Интересно ми беше що за същества са това и имат ли почва в галактиката. Веднага нарамих моя Мегаатомен Преобразовател и с помощта на Хитроумната Маска хванах първият изотерохенамоид, който ме хвърли на планетата през нощта. Приех външният вид на представител на местната фауна и започнах да изследвам тамошният разумен вид. В началото се притеснявах от силно замърсената атмосфера и значителното количество вода на планетата, но скоро не беше останала и следа от притеснение, тъй като бях забравил, че тези отрови не са опасни за представителите на местната флора и фауна. Въпреки всичко си обещах, че няма да стоя много дълго. Избрах нарочно мястото до транспортен възел, където преминаваха част от транспортните им средства. След време разбрах, че се нарича автомобил. В началото бях много озадачен, защо замърсяват планетата с шум и отпадъчни газове. След като отпадъчната технология е ненужна и вредна, защо биха го правили, чудех се аз. И след кратък размисъл бързо осъзнах красотата на тази гледка, виждайки най-логичният възможен отговор — това или беше изкуство или наука. Ако беше изкуство, то определено го правеха без да пестят средства — в далечината пушеха комини, като всеки от тях отделяше газове в различен цвят. Това определено беше изключително красиво и ме възхити мащаба на тяхното въображение и естетиката в тази гледка, която се запечата в паметта ми. Ако пък беше наука, то без съмнение газовете се отделяха в атмосферата, защото местният разумен вид имаше спешна нужда от тези елементи, които може би вече не се срещат в свободно състояние в атмосферата. Това бяха първите ми впечатления от планетата, като още не подозирах, че в бъдеще тепърва ще се удивлявам.

След прекарването на няколко седмици под формата на един от растителните земни видове, осъзнах, че освен за отпадъчните вещества и превозните средства на местният разумен вид няма да науча нищо ново. Бях разучил животинките, но определено изпитвах безпокойство от мисълта, че ще приема формата на някоя от тях. Както навсякъде във вселената от неразумните видове можеше да се очакват прояви на агресия за най-незначителни дреболии, като например територия, копулация, хищнически инстинкт, инстинкт за оцеляване и какво ли още не. За съжаление не бях наблюдавал достатъчно дълго разумен индивид, за да имам смелостта да се превъплатя в такъв, а и принципът за изследване на чужди цивилизации от Меинсодум Скородум изискваше културният шок да бъде преодолян постепенно. Така, по предписанията, започнах като растителен вид, после трябваше да продължа, като животински (с всичките недостатъци, които произтичаха от това), следваше питомно животно (там където го има, защото в нормалните цивилизовани планети питомни животни отдавна няма) и най-накрая, след обстоен анализ изследователят можеше да приеме формата на разумен индивид. С оглед на моите наблюдения, най-добре беше да заема формата на някоя крилата животинка, тъй като те можеха да пресичат сериозни територии за доста кратко време, което не само означаваше доста по-бързо достигане до ареала на обитаване на местните туземци (което пък от своя страна означаваше значително по-малко проблеми с другите животинки), но и също така много по-голям шанс за изследване на големи територии и наблюдение върху множество специфични дейности с които се занимава все още неясно колко разумният вид. Проблем естествено имаше и с летящите твари, с които трябваше да деля въздушното пространство. Съобразих, че беше добре големината ми да надхвърля средната за избраният вид, за да има по-малко смелчаци за натрапници, като не я надхвърля сериозно, за да не би някой местен да се усъмни твърде много.

Читать дальше