Иван Петров - Играта

След такава промоция никой не посмя да рискува с въпроси. Преминахме на следващия. Дойде ред на Gianni Versace.

— Аз съм Главен Мениджър в отдел България-Великобритания във фирмата — световен лидер на експресни доставки — TNT Express. TNT Express е най-голямата фирма в TPG (TNT Post Group) NV, която е компания, доставяща глобални експресни, пощенски и логистични услуги в целия свят. Компанията е водещият световен доставчик на пратки до поискване и услуги на бизнес експресни доставки и има персонал 43 000 служители. Основана в Австралия през 1946 година, TNT Express извършва операции в 222 страни по света и доставя седмично 3,6 милиона колета и документи, използвайки близо 1 000 депа, складове и сортировъчни центрове. TNT Express е извършила 193 милиона партиди за миналата година, като общата им тежест надхвърля 3,4 милиона тона. Нашата фирма работи с 43 авиокомпании и с приблизително 21 000 наземни транспортни средства. TNT Express има продажби през изминалата календарна година в размер на 4,6 милиарда евро, като печалбата за компанията се изчислява на 269 милиона евро. Нашата компания се стреми да бъде най-бързият и най-надеждният световен доставчик. TNT е получавала много награди за качеството на предлаганите от нас услуги, но най-голямата награда са клиентите, които с всяка изминала година се увеличават, като успяваме да запазим и старите си клиенти(!). За нас думата на клиента е не само закон, но и незаменимо предложение за подобряване на качеството. Гордея се, че съм част от голямото семейство на TNT Group. Печеля 72 000 $ годишно, притежавам общо 120 000 $, разпределени в три банки, както и петстаен апартамент в центъра на София. Някакви въпроси? — завърши Gianni Versace.

— Не си спомням да споменахте как се представяте като служител на TNT? — попита Nike.

— При нас няма класации за служителите, ако визирате това, тъй като моята фирма е сериозна и времето ни е твърде ценно, за да го пропиляваме по този начин.

— Простете, но според мен само сериозни фирми правят класации на служителите си и от тази гледна точка Вашата компания не е особено сериозна, въпреки дългата Ви реч, с която искахте да ни убедите в обратното. — Тук Nike и Gianni Versace влязоха в задочен спор, който не им донесе нищо, но загуби част от ценното време на всички — все пак на другия ден бяхме на работа.

Беше ред на Reebok.

— Аз съм генетик. Работя в „Biogenetics“. Това е компания, която работи в областта на създаването на клонирани човешки органи, естествено напълно идентични с човешките. Нашата компания е първата, която прави това, без да използва човешки ембриони в работата си, тъй като органите са създадени от клетка на индивид, който няма генетическа предразположеност към заболявания от органа, който ще създаваме от него. Естествено напълно секретно е, дори и за „Играта“, да Ви кажа откъде вземаме клетката, както и не съм оторизиран да Ви давам каквато и да е информация за технологията, въпреки че сте лаици.

— Нима ни нямате доверие?! — Възмути се Nike.

— Да речем, че се опитам да се подсигуря от неприятелски уши — усмихна се загадъчно Reebok. Напълно го разбирах. Всеки от нас рискуваше много с участието си в „Играта“, но победата в нея беше изключително авторитетна и се вписваше в автобиографията на всеки в графата „Успехи“, защото победата в „Играта“ отпращаше още много плюсове в графата „Положителни качества“, като самочувствие, самоувереност, интелигентност, убедителност, борбеност, настойчивост, целенасоченост, последователност в преследване на целите, но най-вече лидерство — нима има по-голяма победа от триумфа в борбата между гиганти. Поради тази причина кодексът на честта в „Играта“ беше изключително строг и участникът трябваше да говори истината, поради факта, че ако се докажеше, че даден играч използва лъжи, то върху него падаше петно, което не можеше да се заличи и повече никой не би искал да играе с него. По този начин играчът естествено отпадаше от „Играта“. Истината, естествено, беше необходима, за да не се позволяват волности и произвол от страна на играчите по време на тяхното представяне. Тъй като всеки можеше да излъже по отношение на успехите си, заплащането за което работи и квалификациите си.

Изглежда никой нямаше нищо против тази потайност, затова Reebok премина веднага към квалификациите си. Използва много непознати за мен (а явно и за останалите) термини, с което спечели уважението ни и поведе в резултата. Не бяхме удивени, когато след всичко това спомена заплащането си. Той надмина дори и Gucci със своите 1 800 000 $ годишна заплата, с което преднината му нарасна значително. Никой не посмя да задава въпроси. Така дойде ред на Yves Saint Laurent. Тя започна: