Иван Петров: Играта

— Как ти е името синко? Синко, какво се умисли? — Явно дядката ми е говорил, докато съм се чудел и маел. — Кажи как ти е името?

— Нямам име. — Бях блед като платно. — И в този миг осъзнах, че моите истински противници не са хората, срещу които играех в Играта, нито тези безволеви и неамбициозни хора, които никога не бяха имали цели и никога нямаше да постигнат нищо запомнящо се в живота. Истинският ми противник е бил Неуспехът. Винаги съм се страхувал от нещо, но не знаех от какво точно. Винаги съм смятал, че това са другите и винаги давах всичко от себе си, за да бъда по-добър от останалите, като се стараех да не допускам никого до себе си, а в действителност съм се страхувал не от другите хора, а от опасността, че ще се проваля. Истинският Ни противник е бил Неуспехът — и на мен, и на Gucci, и на Gianni Versace, и на Nike, и на Reebok, и на Yves Saint Laurent. Гласът на дядката ме изтръгна от мислите ми.

— ... не можеш да ми помогнеш, синко, защото за да помогнеш на някого, първо трябва да можеш да помогнеш на себе си. Върви си и се опитай да намериш себе си, докато не е късно.

Тръгнах умислен нанякъде. Вятърът се усили.

© Иван Миланов Петров

Източник: http://bezmonitor.com

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1967]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:29