Робин Хоб - Тронът

— Хайде — ядосано извика Славея и разбрах, че съм се зазяпал. Притиснах одеялата към себе си и безмълвно я последвах. Затичахме по лъкатушните улици на горящия град. Тя очевидно знаеше пътя.

Стигнахме до кръстопът, където се беше водила някаква битка. На улицата бяха проснати четири тела, всички във фароуска униформа. Спрях, наведох се над една жена и взех ножа и кесията от колана й.

Наближихме градската порта. Ненадейно покрай нас изтрополи кола. Двата коня, които я теглеха, не си подхождаха и бяха целите в пяна.

— Качвайте се — извика ни някой. Славея без колебание скочи вътре.

— Кетъл? — Попитах аз.

— Бързо!

Метнах се в каруцата и вълкът с лекота ме последва. Без повече да се бави, старицата изплющя с юздите и рязко се понесохме напред.

Портата бе отворена. Отстрани зърнах проснато тяло. Продължихме напред по тъмния път, за да се присъединим към други, бягащи от бедствието с каруци и ръчни колички. Повечето, изглежда, се насочваха към малкото къщи извън градските стени, за да потърсят подслон за през нощта, ала Кетъл не спря конете. Ставаше все по-тъмно и хората оредяваха. Старицата увеличи скоростта още повече. Вперих очи в мрака.

Забелязах, че Славея гледа назад.

— Трябваше само да отклоним вниманието им — с ужас промълви тя. Проследих погледа й.

Палисадата на Лунно око се очертаваше на фона на силно оранжево сияние. Искрите се издигаха като рояци пчели в нощното небе. Ревът на пламъците беше като ураганен вятър.

— Да им отклоните вниманието ли — зяпнах я аз. — Вие ли направихте всичко това? За да ме освободите?

Славея ме погледна весело.

— Ще трябва да те разочаровам. Не. С Кетъл дойдохме за теб, но не го направихме сами. Повечето от опустошенията са дело на роднините на Ник. Отмъщение срещу онези, които са ги измамили. Отидоха да ги открият и убият. После си тръгнаха. — Тя поклати глава. — Прекалено е сложно, за да ти обясня всичко точно сега, дори да ги разбирах. Явно кралската стража в Лунно око от години е била подкупена. Плащали са им, за да не забелязват контрабандистите от рода Холдфаст. От своя страна, контрабандистите трябвало да се грижат хората, които служат тук, да се радват на някои от хубавите неща в живота. Предполагам, че капитан Марк се е радвал на най-голямата печалба. Не е бил само той, но не обичал и да дели.

— После пратили тук Бърл — продължи тя. — Той не знаел нищо за уговорката. Довел със себе си много ратници и се опитал да наложи военна дисциплина. Ник те предал на Марк. Но някой друг видял възможност да предаде Марк и сделката му на Бърл. Бърл видял възможност да те залови и да се справи с контрабандистите. Но Ник Холдфаст и неговият клан получили добри пари от поклонниците. Ратниците нарушили сделката с него и така Холдфаст не успял да удържи на обещанието си. — Славея отново поклати глава. Гласът й беше напрегнат. — Няколко жени бяха изнасилени. Едно дете умря от студа. Един мъж никога повече няма да може да ходи, защото се опита да защити жена си. — Известно време единствените звуци бяха трополенето на колелата и далечният рев на пламъците. Черните й очи отразяваха отблясъците на пожара. — Чувал ли си за честта на крадците? Е, Ник и неговите хора си отмъстиха.

Продължавах да се взирам в горящия град. Не ме беше грижа за Бърл и неговите ратници. Ала там бе имало търговци и занаятчии, семейства и домове. Пламъците поглъщаха всичко. И ратници на Шестте херцогства бяха изнасилили свои пленнички като да бяха пирати, а не кралски стражници. Ратници на Шестте херцогства, служещи на самозвания крал на Шестте херцогства. Поклатих глава.

— Умен щеше да ги избеси до крак.

Славея се прокашля и каза:

— Не се самообвинявай. Отдавна съм се научила да не се самообвинявам за злото, което ми причиняват. Аз не съм виновна. Нито пък ти. Ти само беше катализаторът, който постави началото на веригата от събития.

— Не ме наричай така — помолих я аз. Фургонът бързо ни отнасяше все по-надълбоко в нощта.