Робин Хоб - Съдбата на Шута

Събудих се и усетих, че на кораба е станало по-спокойно. Не бях спал дълго, но се чувствах отпочинал. Гвардейците лежаха около мен, потънали в сън, сякаш не бяха спали от дни — както всъщност беше.

Станах внимателно, сгънах одеялото, прибрах го в сандъка си, облякох по-чиста риза и се качих на палубата. Наближаваше утрото. Облаците бяха изсипали целия си дъжд и през разкъсаната им завеса надничаха звезди. Босите моряци се движеха тихо и уверено. Беше като утро след буря.

Шишко спеше свит на кълбо. Лицето му бе отпуснато и спокойно, дишаше шумно и равномерно. Уеб дремеше до него, отпуснал глава върху сгънатите си колене. Едва успявах да различа кацналата на релинга птица. Беше някаква чайка, доста едра. Риск. Кимнах й дружески, докато пристъпвах бавно напред, за да дам на Уеб време да отвори очи и да вдигне глава. Той ми се усмихна.

— Май се поотпусна. Може би най-лошото отмина.

— Надявам се — отвърнах.

Предпазливо се открих за музиката на Шишко. Вече не бе буря в Умението, но си оставаше постоянна като плясъка на вълните. Майчината му песен все така доминираше в нея, но чух също и мъркащо коте и успокояващото ехо от гласа на Копривка, която му обещава, че е обичан и е в безопасност. Това малко ме смути; запитах се дали я чувам само защото бях свидетел на промяната, или Сенч и принцът също са способни да доловят думите и гласа.

— Ти също изглеждаш отпочинал — отбеляза Уеб.

— Да, така е. Благодаря ти.

Той ми протегна ръка и му помогнах да стане. Пусна ме веднага щом се изправи, и разкърши рамене. Птицата на релинга приближи една-две стъпки. В засилващата се светлина забелязах плътно жълтото на човката и краката й. Спомнях си от наставленията на Бърич, че ярките цветове са показател за добре хранена птица. Това създание пращеше от здраве. Сякаш усетила възхищението ми, чайката завъртя глава и внимателно прокара клюн по едно дълго перо. И с лекотата, с която котка скача на стол, се издигна над релинга; разперените й криле уловиха вятъра и я издигнаха в небето.

— Фукла — промърмори Уеб и ми се усмихна.

Знаех, че обвързаните чрез Осезанието партньори се гордеят един с друг така, както родителите с децата си. Усмихнах се разбиращо.

— А, усмивката ти е искрена. Мисля, приятелю, че след време ще започнеш да ми имаш доверие. Кажи ми, когато това стане.

Въздъхнах. Би било вежливо да настоя, че вече му имам доверие, но не мислех, че съм толкова добър лъжец, че да го заблудя. Затова просто кимнах. А когато се обърна да си върви, се сетих за Пъргав.

— Искам да те помоля за още една услуга — рекох неловко.

Той се обърна. На лицето му се четеше искрено задоволство.

— Приемам това за напредък.

— Би ли помолил Пъргав да ми отдели малко време днес? Бих искал да говоря с него.

Уеб наклони глава като чайка, оглеждаща някаква съмнителна мида.

— Смяташ да му триеш сол на главата, че не се е върнал при баща си ли?

Замислих се. Смятах ли наистина?

— Не. Само ще му кажа, че смятам за важно за честта ми да се върне жив и здрав в Бъкип. И че очаквам да продължи да се учи при мен по време на това пътуване.

О, това нямаше да се хареса на Сенч. И без това нямах никакво време, а ето че се нагърбвах с още една задача.

Уеб се усмихна топло.

— За мен ще е удоволствие да го пратя, за да чуе това.

Чрез Умението предложих на принца да стане по-рано и да е на палубата при Шишко, когато той се размърда.

Един слуга дойде с принца: носеше кошница с топъл хляб и чайник горещ чай. Ароматът ми припомни, че умирам от глад. Слугата остави кошницата на палубата до Шишко и принцът го освободи. Загледахме мълчаливо морето и зачакахме Шишко да се събуди.

Кога се промени музиката? Като се събудих, направо не повярвах колко спокоен и отпочинал се чувствам.

Голямо облекчение, нали?

Искаше ми се да кажа още, но не смеех. Не можех да призная на принца, че съм се намесил в сънищата на Шишко, защото не бях онзи, който го бе направил. Съмнявах се, че Шишко изобщо е разбрал, че съм бил там.

Събуждането му ме спаси. Шишко се закашля и отвори очи. Погледна ни, усмихна се и каза:

— Копривка ми оправи съня. — Но преди двамата с Предан да успеем да реагираме на думите му, се разкашля. — Не ми е добре. Гърлото ме боли.

Използвах възможността да отклоня разговора.

— Сигурно е от повръщането. Виж, Шишко, Предан ти донесе чай и топъл хляб. Чаят ще ти отпусне гърлото. Да ти налея ли?

В отговор той отново се разкашля. Клекнах до него и докоснах бузата му. Лицето му бе топло, но пък току-що се беше събудил и все още бе увит във вълнени одеяла. Така че едва ли топлината означаваше, че има треска. Бутна раздразнено одеялата и се разтрепери в смачканите си мокри дрехи. Погледна нещастно и музиката му отново зазвуча в дисонанс.