Робин Хоб - Съдбата на Шута

Той сведе поглед, но не усетих смекчаване на отношението му към мен. Наложи се да го подканя още веднъж, за да започне да чете. Но щом започна, май му стана интересно. Ритъмът на момчешкия глас бе успокояващ. Оставих мислите си да се зареят по звука, почти без да долавят смисъла на думите.

Все още четеше, когато влезе Сенч. Престорих се, че не обръщам внимание на стареца, докато тихо се съветваше с принца. После Предан ме докосна с Умението си.

Сенч иска да освободиш Пъргав за известно време, за да говорим спокойно.

Момент.

Кимнах уж на онова, което четеше Пъргав, и когато той спря да си поеме дъх, го докоснах по рамото.

— За днес достатъчно. Можеш да вървиш. Утре те чакам отново тук.

— Да, господине.

В гласа му нямаше радостно очакване, нито примирение. А само равнодушно потвърждение. Потиснах въздишката си. Пъргав отиде до принца, поклони се и Предан го освободи. По мое внушение чрез Умението Предан му каза, че смята образованието за желателно предимство за всеки и че също желае да го вижда всеки ден на уроците. Получи същото равнодушно съгласие, след което Пъргав излезе.

Вратата още не се беше затворила, а Сенч вече бе до мен.

— Как е? — попита сериозно и докосна лицето на Шишко.

— Тресе го и кашля. Пие вода, но не е хапнал нищо.

Сенч опипа гърлото на Шишко, пипна и челото му. После попита:

— Откога не е ял?

— Поне от два дни.

— Е, значи трябва да започнем с това. Да го нахраним. Солени супи с меко месо и зеленчуци.

Кимнах, но Шишко изстена и обърна лице към стената. Музиката му се рееше странно и като че ли избледняваше в далечината, сякаш изтичаше към някакво място, до което не можех да стигна.

Сенч ме докосна по китката и прекъсна мислите ми.

Какво му направи нощес? Как мислиш, ти ли причини разболяването му?

Въпросът му ме изуми и отговорих на глас:

— Не. Според мен това е просто резултат от морската болест, стоенето на палубата под дъжда и липсата на храна.

Шишко като че ли усети, че разговаряме чрез Умението. Обърна глава към нас и ме погледна сърдито. После отново затвори очи.

Сенч се отдръпна и ми направи знак да го последвам. Настани се на тапицираната пейка под един от прозорците и ми посочи да седна до него. Принцът ни погледна с любопитство.

— Странно, че шепненето може да е най-добрият начин това да си остане само между нас. — Посочи към прозореца, сякаш ме караше да видя нещо. Наведох се напред и кимнах, а той се усмихна и заговори в ухото ми: — Снощи не можех да заспя. Заех се да упражнявам Умението си. Струва ми се, че съм станал по-възприемчив. Музиката на Шишко бе силна и дива. После усетих нещо… някого. Реших, че си ти. Но имаше и нечие друго присъствие, някой, когото съм зървал и преди. Ставаше по-силно, по-властно. После музиката на Шишко се успокои.

Част от мен бе изумена, че Сенч е достатъчно силен в Умението, за да усети каквото и да било. Не мислех достатъчно бързо и дълго мълчах, преди да попитам невинно:

— Друго присъствие ли?

Сенч се ухили до уши.

— Копривка, струва ми се. По този начин ли я включваш в котерията?

— Не съвсем — отвърнах.

И това издаване на тайната ми бе като рухване на стена. Негодувах, но в същото време не можех да отрека облекчението, което изпитах. Изведнъж осъзнах, че съм уморен от тайните си. Твърде уморен, за да ги пазя повече. Нека знае за Копривка и силата й. Това не означаваше, че ще позволя да бъде използвана.

— Помолих я за услуга. Трябваше да й кажа, че Пъргав е в безопасност и че ще го наглеждам. Преди да тръгнем от Бъкип й бях казал, че момчето се прибира у дома, защото така си мислех, че ще направи. Когато открих, че е на кораба с Уеб… не можех да я оставя в напрежение и да се чуди дали брат й не лежи мъртъв в някоя канавка.

— Разбира се, че не — промърмори Сенч. Очите му блестяха от глад за информация. Утолих го.

— В замяна я помолих да успокои кошмара на Шишко. Изглежда много Умела в контролирането на собствените си сънища. А снощи показа, че е способна да контролира и чужди.

Наблюдавах лицето му толкова внимателно, колкото и той моето. Видях как размишлява за възможното използване на подобно нещо; видях как очите му заискриха, когато се досети какво могъщо оръжие би могло да е то. Да имаш контрол върху образите в човешкия ум, да насочваш мислите към нещо мрачно и обезкуражаващо или към приятно и въодушевяващо… имаше ли нещо невъзможно за подобен инструмент? Можеш да подлудиш човек с постоянни кошмари, да насърчиш брачен съюз въз основа на романтични сънища или да го отровиш чрез подозрения.