Робин Хоб - Съдбата на Шута

Поколебах се.

— Да. Точно така. Да.

На следващия месец й писах, че Копривка напредва с обучението си и започва да се чувства по-добре в двора. Писах и че Уеб е пратил пощенска птица да ни съобщи, че с Пъргав най-вероятно ще зимуват при херцога и херцогинята на Беарния. Уеб изразяваше задоволството си от момчето и си помислих, че Моли ще иска да знае, че са добре и се справят отлично. В писмото ми се говореше единствено за децата. Заедно с него изпратих две подскачащи играчки, дървен мечок и торба медени бонбони.

Този път докладът на Ридъл бе малко по-окуражаващ.

— Единият от дребосъците каза, че медените бонбони ги бива, но не колкото ментовите.

Месец по-късно писмото ми за Копривка бе съпроводено от торбичка медени и торбичка ментови бонбони, наред с орехи и стафиди. Така си спечелих кратък отговор от Моли. Радвала се на новините за Копривка, но ме молела да бъда така добър да не тъпча децата й със сладко.

Следващото ми писмо съобщаваше за Копривка и Пъргав, който бе изкарал шарка заедно с всички деца в Рипълкип в Беарния, но се беше оправил. Самата херцогиня проявила интерес към момчето и го научила на много неща за соколите. Лично се запитах колко ли точно, но не споделих подозренията си. Този път вместо сладки изпратих две кесии глинени топчета, един инструмент за сваляне на подкови в кожен калъф и два дървени меча.

Ридъл с усмивка докладва, че Пламен успял да удари с единия брат си Справедлив още преди да е слязъл от коня си и отказал да го размени с Чевръст срещу топчетата. Приех за добър знак, че Ридъл вече познава момчетата по име и че всички били излезли от къщата да го посрещнат.

Бележката от Моли не бе така окуражаваща. На Справедлив му излязла голяма цицина, вината за която била моя. Момчетата били разочаровани от липсата на бонбони. Естествено, пак аз бях виновен. Писмата били добре дошли, но искаше да престана да разстройвам семейството й с неуместни подаръци. Имаше и бележка от Рицарин, с която отсечено ми благодареше за инструмента. Питаше ме и дали зная къде може да се намери шафранено масло, тъй като една от кобилите имала упорито възпаление на копитото, а си спомнял, че баща му използвал такова мазило.

Този път не чаках цял месец. Веднага намерих шафранено масло и го пратих на Рицарин с инструкции да измие и четирите копита на кобилата с оцет, да ги намаже и да я премести в друг яхър. Освен това го посъветвах да посипе стария й яхър с пепел от огнището, да я остави за три дни, след което да я измие добре с оцет и да я остави да изсъхне, преди да настанява там други коне. И заедно с маслото и писмото дръзко изпратих ечемични сладки с молба да ги дава на братята си с мяра, за да не ги боли корем.

В отговор той ми благодари за маслото и писа, че е забравил за оцета при лечението. Питаше дали зная точната рецепта на един мехлем, който правеше Бърич, защото при него се получавал твърде рядък. И ме уверяваше, че сладките ще се раздават единствено за заслуги. Моли също прати бележка, но на нея ясно пишеше: „За Копривка“.

— Но Стабилен ми каза, че ментовите бонбони им харесвали повече — каза Ридъл, докато ми връчваше писмото от Рицарин. — Той явно е тихият. Нали знаеш, доброто момче, което често остава на заден план сред по-палавите. — И добави с усмивката на лъжец: — Аз бях такъв като малък.

— Да бе — скептично се съгласих аз.

— Ще отговориш ли? — попита ме той и му казах, че ще трябва да си помисля.

Нужни ми бяха няколко дни експериментиране, докато уцеля вярната рецепта за мехлема. Това ме накара да осъзная колко много неща съм забравил. Приготвих няколко буркана и ги запечатах добре. Сенч направи една от редките си визити в старата работна стая, която споделяхме навремето. Подуши подозрително въздуха и попита какво забърквам.

— Подкупи — признах си най-честно.

— Аха.

Не попита нищо повече и разбрах, че Ридъл продължава да работи за него.

— Виждам, че си направил някои промени — добави той, докато оглеждаше стаята.

— Предимно с метлата и парцала. Страшно бих се радвал да имам и прозорец.

Той ме изгледа странно.

— Съседната стая е винаги празна. Навремето беше на лейди Мащерка. Чувам, че още се носели слухове, че призракът й живее там. Нали се сещаш, странни миризми и звуци нощем. — Ухили се. — Беше полезна дърта вещица. Преди сума време зазидах свързващата врата. Беше зад ей онзи гоблен. Можеш да разбиеш стената, стига да го направиш по-тихо.

— Да разбивам тихо стена?

— Е, може и да е малко трудно.