Робин Хоб - Съдбата на Шута

Сънят на Копривка се изпълни с миризмата на печено месо и капеща мазнина. Почти огладнях.

Никога не съм чувал говедата в Халкида да са чак толкова тлъсти — възразих.

Не разговаряме с теб — сурово отсече Копривка. — А каквото знам за Халкида, съм го научила от разказите на баща ми. Мисля, че посещението на гладни дракони няма да им се отрази зле.

И ме изхвърли от съня си. Събудих се на пода до леглото.

С Предан, Сенч, Копривка и Шишко продължихме да се срещаме рано сутрин, за да се упражняваме и да разширяваме знанията си за Умението. Копривка беше любезна, но говореше с мен само когато й бе крайно наложително. Не се опитвах да пробия тази стена, а ги обучавах като група. Скоро пролича, че предимството ми пред тях е минимално, и продължихме да работим като котерия. Наученото от спасените свитъци ни накара да напредваме по-бавно, защото бързо стана ясно, че използваме магията така, както момче размахва меч, без да имаме реална представа за опасностите й. Сенч страшно много искаше да експериментира с Камъните портали — градовете на Праотците и чакащите го там съкровища го бяха обсебили. Единствено крайното отвращение, което показвахме двамата с Шишко, го убеди, че трябва да изчака, докато не овладее по-добре магията, преди да предприеме подобна стъпка. Може би най-положителният резултат бе, че Сенч се съгласи през пролетта да организира Призив според старата традиция и да подберем кандидати, които да бъдат обучени според точните процедури, описани в свитъците.

Зимата се точеше бавно. Моли напусна Бъкип с петима от синовете си в деня след сватбата, без да се сбогува с мен. Три дни страдах мълчаливо и накрая, поради липса на други изповедници, излях мъката си пред Търпение и Лейси. Изслушаха ме внимателно, похвалиха храбростта и честността ми, наругаха ме за глупостта ми и чак после разкриха, че Моли вече им е разказала всичко. След като ме сгълча, че съм се втурнал с рогата напред въпреки предупрежденията й, Търпение заяви, че е най-добре да се върна с нея в Трейдфорд до края на зимата, да си намеря работа и да дам на Моли известно време. Едва успях да се измъкна. Все пак сбогуването с тях бе трудно и обещах, че ще им отида на гости преди края на годината.

— Ако сме още живи — бодро отвърна Търпение.

Казаха, че ще ми пращат писма всеки месец заедно с докладите до кралицата, и аз обещах да правя същото. Яхнаха конете си и потеглиха, придружени от назначените от Кетрикен стражи. И двете се отнасяха с презрение към удобствата на каретата, въпреки възрастта си. Стоях на пътя и гледах след тях, докато не се скриха зад завоя.

Опитах. Но не се сдържах.

Един месец след заминаването на Търпение се поддадох на импулса. Изпратих на Моли делва зимни ягоди. Помолих Ридъл да е мой посланик. Той изглеждаше изненадан, че го питам дали е зает; каза, че още преди няколко седмици му било наредено да е на мое разпореждане. Сенч бе направил някои промени в положението ми, откакто започнах да играя по-активна роля в делата на Пророците. Преструвката, че съм обикновен гвардеец на принца, избледняваше, за да се смени с приемането, че служа на кралската фамилия по по-конфиденциален начин. Официално си оставах Том Беджърлок, но рядко носех гвардейската ливрея, а карфицата от Кетрикен винаги украсяваше гърдите ми.

Ридъл изглеждаше развеселен от поръчението, но го изпълни.

— Какво каза тя? — попитах го с нетърпение, когато се върна.

Той ме изгледа неразбиращо.

— Нищо. Дадох делвата на хлапето, което отвори вратата. Казах му, че е за майка му. Нали това искаше да направя?