Робин Хоб - Съдбата на Шута

— Обещах на Бърич, че ще се грижа за синовете му. Не мога да го правя, ако не ги познавам. Дойдох да се представя.

Пъргав бавно се изправи. Въпросът в очите му бе съвсем ясен. Поех дъх. Намерих отговора. Да.

— Аз съм Фицрицарин Пророк. Израснах в конюшните на Бъкип. Баща ви ме научи на всичко, което според него трябва да знае един мъж. И сега бих искал да предам наученото на синовете му.

Рицарин бе доловил безпокойството на Копривка, а името ми го разтревожи още повече. Застана така, че да е между братята си и мен. Постъпката му бе толкова инстинктивна, че се усмихнах, въпреки че каза:

— Мисля, че и аз мога да предам на братята си на какво ме е учил баща ми, господине.

— Не се съмнявам. Но ще се наложи да мислиш и за други неща. Кой се грижи за животните и конюшнята ви сега, докато ви няма?

— Оксуърти. От нашето село е, идва понякога, когато има тежка работа. Може да се справи за няколко дни, макар че ще трябва да се върна веднага след сватбата на принца.

— Това не е негова работа! — възмутено се намеси Копривка. Имаше предвид мен.

Знаех, че или трябва да я поставя на мястото й, или да й позволя да ме изгони.

— Обещах, Копривке. Пъргав беше свидетел. Не мисля, че баща ти би поискал това от мен, ако не е държал аз да възпитавам синовете му. Така че решенията не ги вземаш ти.

— Но това не се отнася за мен — твърдо рече Моли. — И по ред причини смятам, че е неразумно.

Събрах сили и поех дъх. Обърнах се към Рицарин.

— Обичам майка ти. Обичам я от години, много преди тя да избере баща ти. Но обещавам, че няма да се опитвам по никакъв начин да заемам мястото му. А само да направя онова, което ме помоли. Да се грижа за всички ви.

Погледнах отново Моли. Лицето й бе бяло като платно и си помислих, че ще припадне.

— Без тайни — казах й. — Без никакви тайни помежду ни.

Моли се отпусна тежко на леглото. Двамата й малки синове незабавно отидоха при нея. Пламен се настани в скута й. Тя го прегърна инстинктивно.

— Мисля, че е по-добре да си вървиш.

Стабилен отиде до майка си и я прегърна.

Пъргав внезапно скочи.

— Без тайни? Тогава ще им кажеш ли, че си Осезаващ?

Това бе открито предизвикателство. Усмихнах му се.

— Май току-що го направи вместо мен. — Поех дъх и погледнах Копривка. — Освен това ще обучавам сестра ти на Умението. — Рицарин ме изгледа неразбиращо и обясних: — Кралската, старата магия. Тя я има. Копривка говори с драконите. Трябва да поприказвате някой път за това. Именно заради магията бе извикана в Бъкип — за да служи на принца. Мисля, че баща ти също е имал донякъде Умението, защото служеше като кралски човек на престолонаследника Рицарин. Човекът, чието име носиш.

Пъргав ме гледаше несигурно.

— Уеб каза, че не бива да казваме кой си. Че имало хора, които искали да те видят мъртъв. Че животът ти е в наши ръце.

— Да. Поставям живота си във вашите ръце. — Погледнах Копривка и добавих: — Ако наистина искаш да се отървеш от мен, можеш да го направиш съвсем лесно.

— Моля те, Фиц — отчаяно рече Моли. — Върви си. Трябва да поговоря насаме с децата. Не биваше да издаваш такава тежка тайна пред малките. Едва успявам да ги накарам да си мият вратовете всеки ден, та какво остава за толкова сериозни неща.

Почувствах се малко глупаво и не ми оставаше друго, освен да се поклоня и да кажа:

— Както желаеш, Моли.

И си тръгнах. Успях да направя пет крачки след затварянето на вратата, преди коленете ми да се разтреперят толкова силно, че се наложи да се облегна на стената. Някакъв прислужник загрижено ме попита дали не ми е зле, но побързах да го уверя, че всичко е наред. Но след като събрах сили и продължих по коридора, се запитах дали наистина е така.

И тогава внезапното послание на Копривка се стовари отгоре ми като чук.

Драконите идват! Тинтаглия казва да им приготвим живо месо на „обичайното“ място!

Късметът ни доведе драконите в сватбения ден на принца и по предложение на Копривка заповедническото искане на Тинтаглия бе наречено Пирът на драконите. Злополучните телета, украсени със сини ленти и затворени на оградено място недалеч от Камъните свидетели, очакваха участта си. Тинтаглия и Айсфир не се явиха на самата церемония, което идеално ни устройваше. Гостите, събрали се да видят как принцът и Елиания си разменят брачните клетви в центъра на Камъните свидетели, се бяха събрали на склона. Младоженците бяха великолепни в синьо-белите си одежди. Застанаха в центъра под ясното синьо небе и с високи ясни гласове произнесоха клетвите си.