Робин Хоб - Съдбата на Шута

Бях сред стражите, които бяха направили верига да пазят ограденото за добитъка място. Драконите се появиха в небето точно когато принцът завърши клетвите си към своята невяста и херцозите. Спуснаха се и тълпата започна да охка и ахка, сякаш бяха акробатска трупа, дошла специално, за да ги забавлява. Ставаха все по-големи и по-големи и скоро не беше необходимо да пазим района отцепен — хората започнаха да осъзнават колко са грамадни. Тълпата се смълча, когато стана ясно, че Тинтаглия се спасява от страстно преследващия я Айсфир. Завъртяха се и проведоха шеговито сражение над Камъните свидетели, спуснаха се толкова ниско, че вятърът от крилете им развя коси и шалове. Издигнаха се почти вертикално нагоре, сияеха в черно и сребристосиньо. А след това Айсфир успя да улови женската си и се съвкупиха с изпепеляваща страст за радост на събралото се множество — това бе добър знак за принца и принцесата. Никой, притежаващ поне капка Умение, не можеше да остане равнодушен към страстите на огромните същества.

Драконите изобщо не се интересуваха от това. Съвкупиха се няколко пъти с гръмки ревове и игриви предизвикателства, след което се нахвърлиха върху телетата. Оградата не успя да задържи изпадналите в паника добичета. Един страж бе стъпкан и мнозина от тълпата се спасиха с бягство, преди Тинтаглия и Айсфир да приключат с избиването и да започнат да се хранят. Зрелището бе толкова кърваво, че дори онези, които бяха останали, предпочетоха да се върнат в замъка или да гледат от безопасно разстояние.

Но макар драконите да не обърнаха особено внимание на сватбата, присъствието им бе триумф за принца. Преди да си заминат, херцозите се срещнаха и се съгласиха да признаят Предан за престолонаследник. Краят на приключенията му бе достоен за балада и се появиха много песни, които се радваха на огромна популярност. Пировете и празненствата в Бъкип продължиха цели двадесет дни, докато не започна да застудява и благородниците не решиха да се върнат в именията си, преди пътуването да е станало съвсем неприятно. В замъка постепенно стана по-спокойно и нещата потекоха по обичайния начин. Но през цялата зима той си остана оживен. Престолонаследникът и невястата привличаха не само младите благородници на Шестте херцогства, но и по-младите кемпра от Външните острови. Сключиха се съюзи, които нямаха нищо общо с търговията, появиха се немалко планове за бракове. Сред обявилите намерението си бяха лорд Любезен и лейди Сидел.

Но наред с това бе време и за раздели. Сбогувах се с Хеп и наставника му, които заминаваха да презимуват при своя лорд. Хеп ми изглеждаше щастлив и макар да не ми бе приятно да се разделям с него, се радвах, че е направил избор, който му доставя такова удоволствие. Уеб взе Пъргав със себе си — заяви, че било време момчето да се запознае със собствения си народ, да разбере по-добре всички нюанси на Осезанието и да подхожда към него разумно. Обяснението ми в любов към майката на Пъргав издигна нова стена между мен и момчето. Не бях сигурен, че ще успея да я пробия скоро, но въпреки това се чувствах по-добре, че съм говорил с него открито. Уеб се опита да ме убеди да тръгна с тях, каза, че и за мен щяло да е от полза, но отклоних поканата му и го уверих, че някой ден наистина, ама наистина ще намеря време. Той се усмихна и ми напомни, че никой не намира време, а само използва разумно онова, което му е дадено. Обещах му, че ще се опитам да го правя, и им махнах за сбогом при портите на Бъкип.

С появата на първия скреж драконите си заминаха. Нямахме нищо против — всеки от тях изяждаше по две говеда на ден. Копривка ни предупреди още в началото, че ако не им осигуряваме храна, най-вероятно сами ще си вземат онова, което си искат. Една нощ доста се забавлявах, когато подслушах разговор между Копривка и Тинтаглия. В съня си Копривка я яздеше, а Тинтаглия летеше на юг в нощта, малко зад Айсфир. Прохладният вятър, ярките звезди в небето и наситените миризми от спящата земя бяха опияняващи.

А зад онази пустиня ще намерите едни от най-тлъстите стада в тази част на света. Поне така съм чувала — небрежно каза Копривка.

Пустиня? Сух пясък? Откога жадувам за хубава прашна баня. Мокрият пясък полепва под люспите ми, а водата не може да измие съсирената кръв и да ги лъсне хубаво.

Мисля, че там ще намериш пясък в изобилие. Чувала съм, че говедата в Халкида са почти два пъти по-едри от нашите и са толкова тлъсти, че месото им се подпалва, ако го печеш на открит огън.