— През целия си живот съм правил само грешки.
— Очертава се дълга нощ — печално отбеляза Шутът.
И тъй, ето я историята за Яасал Тюленовите ботуши и дракона Айсфир, и какво се случило с нея в годините, когато Вайсал била Велика майка на майчиния й дом. Вайсал не харесвала младия мъж, когото Яасал довела в леглото си, поради три причини — бил кривокрак и с хлътнали гърди, а всички знаят, че тези черти могат да се предават по наследство, така че Вайсал не искала майчиният й дом да се напълни с кривокраки и хилави деца. Косата му била рижа, а Вайсал не желаела потомците й да бъдат същите; и всеки път, когато идвала пролет и върбите се покривали с малки мъхести котенца, мъжът кихал и кашлял, очите му се насълзявали и изобщо не ставал за работа през този сезон. И тъй, когато един летен ден Яасал излязла да бере боровинки високо в планината, Вайсал наредила на другите жени да съберат пръст и камъчета, които само да жилят, но без да нараняват, и да прогонят любовника й. Сестрите, майка й и лелите й направили това с готовност, защото никоя от тях не харесвала глуповатите му усмивки, които им пускал в отсъствието на Яасал.
Когато се върнала и открила, че любовникът й е избягал, Яасал се разплакала, започнала да ругае и накрая се заклела, че ще иде при дракона и ще го помоли да отмъсти на роднините й. Всеки знае, че това е голям грях срещу майчиния дом, но тя била толкова разгневена, че не се вслушвала в здравия разум, нито приела сърцатия тъмнокос млад воин, който й бил предложен вместо бледия и хилав юноша. И тъй, тя отишла на Аслевял, изчакала големия годишен отлив и се спуснала в дълбините на ледника, за да помоли дракона да изпълни злото й желание.
Дълбоко под ледената шапка, която се извисява над острова, малката й лодка спряла на тинест бряг. Яасал вдигнала факлата си, но не си губила времето да се диви на прелестите на синята ледена гробница на Айсфир. Вместо това тръгнала нагоре по виещите се тунели към мястото, където можела да види скования в леда дракон. И там разтопила дупка в леда с кръвта на агнето, което водела със себе си, и замолила Айсфир да направи безплодни всички жени, които прогонили любовника й.
Песен от Външните острови, превод на Беджърлок
Спомням си остатъка от нощта и цялото следващо денонощие, както болен от треска човек си спомня кошмарите си. Умът ми се мъчи всякак да забрави мъките, на които бях подложен. „Всичко е било в главата ти“, каза ми по-късно Сенч и много ме жегна лекотата, с която подмина мъченията ми. Искаше ми се да му кажа, че целият ни живот е в главите ни. Че къде другаде се случва той, къде другаде можем да добавим онова, което има значение за нас, и да извадим изгубеното? Едно събитие е просто събитие, докато някой не му придаде едно или друго значение.
Преживях го. Никой, който прави разлика между подобна билка и отрова, не е стигал до такива дълбини на отчаянието. По някое време през нощта Сенч прати Ридъл да ме търси. Той ме наметна с одеяло и ме поведе, бос и облечен в нелепата роба на Праотците, към шатрата на принца. Там, ако си спомням точно, прекарах няколко часа в обяснения как не мога да се понасям. По-късно Предан сподели, че никога не бил чувал толкова отегчително изброяване на въображаеми грехове. Спомням си, че на няколко пъти се опита да ме накара да се вразумя. Казах открито, че искам да се самоубия — мимолетна идея, която често съм обмислял, но никога не съм я споменавал на глас. Предан бе отвратен от разлигавените ми фантазии, а Сенч посочи, че това би била егоистична постъпка, която ни най-малко не би поправила глупостта ми. Мисля, че здравата му бе писнало от мен.
И въпреки това вината не бе моя. Не собствените ми мисли, а въздействието на билката ме караше да приказвам през цялата нощ до сутринта. На зазоряване Предан знаеше много повече за младежките ми ексцесии, отколкото съм смятал да му разкривам някога. Дори да се бе изкушавал да експериментира с елфова кора или семе на карис, сигурен съм, че тази дълга нощ изби всякакви подобни намерения от главата му.
Когато Шишко вече не можеше да понася прочувствените ми дрънканици, повикаха Ридъл да го заведе в палатката на Осезаващата котерия, където Уеб можеше да се погрижи за него. Сенч и Предан имаха намерение да се опитат да се свържат с Копривка тази нощ, но моето състояние направи съсредоточаването им невъзможно. Преди Шишко да тръгне, направиха опит да се свържат с мен като котерия. Успяха толкова, колкото и Шутът. Когато казах на Сенч за опита, той се навъси и разбрах неодобрението му, че изобщо съм си позволил подобен експеримент със смуглия човек.
Читать дальше