Робин Хоб - Мисията на шута

Лоръл се обърна към лорд Златен. Гласът й бе умолителен.

— Върнахме се с помощ толкова бързо, колкото можахме. Не е по вина на Старата кръв, че трябва да живеят разпръснати и в мълчание. Яздехме от ферма на ферма и събирахме хора с влияние, готови да вразумят Лодвайн. Беше трудно, защото това не е обичайно за Старата кръв. При нас всеки трябва да владее себе си, всеки дом трябва да държи на своята цялост. Малцина искаха да се изправят пред Лодвайн и да настоят да направи това, което е редно. — Погледът й отново бавно обходи другите около огъня. — На тези, които дойдоха, моята огромна признателност. И ако ми позволите, иска ми се да предам имената ви на кралицата, за да знае пред кого има дълг.

— И къде да донесе въжето и меча? — попита тихо знахарката. — Времената все още не са достатъчно добри, за да се дават имена, Лоръл. Ние знаем вашите. Ако ни потрябва ухото на кралицата, можем да я потърсим чрез вас.

Събралите се бяха от Старата кръв, но не се наричаха Петнисти и не одобряваха порядките им. Придържали се към старите порядки, както искрено увери Диъркин лорд Златен. Срамувал се, че бил последвал Лодвайн. Гневът го бил тласнал, кълнеше се, а не желанието да властва над зверове и да ги използва за своите цели, както правели Петнистите. Твърде много обесени и разчленени от Старата кръв бил видял през последните две години. Предостатъчно, за да кипне всеки. Но той бил разбрал грешката си, слава на Еда. Благодарение на Лоръл. И се надявал братовчедка му да му прости за жестокостта в детинството им.

Разговорът се лееше към мен като ритмичния плясък на вълни. Мъчех се да остана буден и да разбирам думите им, но бяхме страшно уморени, и вълкът, и аз. Нощни очи лежеше до мен и не можех да различа къде свършва неговата болка и къде започва моята. Беше ми все едно. Дори болката да бе единственото, което вече можехме да споделим, щях да я приема на драго сърце. Все още се имахме един друг.

Принцът не беше толкова щастлив. Все още спеше, дъхът му излизаше на въздишки, все едно скърбеше и в сънищата си.

Усетих, че се колебая между съня и будността. Тежкият сън на вълка ме привличаше с приятната си омая. Сънят е велик лечител, казваше Бърич, най-добрият. Молех се дано да е прав. Като ноти от далечна музика долавях сънищата на Нощни очи за лов, но все още не можех да се отдам на копнежа си да ги споделя с него. Шутът можеше и да вярва на Лоръл, Диъркин и приятелите им, но аз все още не им вярвах. Щях да остана буден. Трябваше да остана буден.

В лъжливия си сън се извърнах, за да ги огледам. Смътно забелязах, че макар Лоръл да седи между лорд Златен и Диъркин, седи по-близо до благородника, отколкото до братовчед си. Разговорът вече се беше изместил повече към преговори, отколкото към обяснения. Вслушах се внимателно в премерените и благоразумни думи на лорд Златен.

— Боя се, че не разбирате напълно положението на кралица Кетрикен. Разбира се, не мога да си позволя да говоря от нейно име. Аз съм само гост в двора на Пророците, новодошъл и чужденец при това. Но може би точно тези ограничения ми позволяват по-ясно да видя онова, което заслепява човек отблизо. Короната и това, че е от рода на Пророка, няма да защитят принц Предан от преследване като Осезаващ. По-скоро ще са като масло, хвърлено в жертвен огън. Вие признавате, че кралица Кетрикен е направила много повече от всички свои предшественици, за да се обяви за незаконно преследването на вашия народ. Но ако тя разкрие, че синът й е Осезаващ, това би могло да свали не само него и нея от власт, но и усилията й да защити вас ще се приемат като опит да защити своята кръв.

— Кралица Кетрикен обяви избиването ни само защото сме Осезаващи за противозаконно, вярно — отвърна Диъркин. — Но това не означава, че спряха да ни убиват. Реалността е очевидна. Всички, които се стремят да ни убият, измислят щети и злини, които уж ние сме им причинили. Някой излъгва, друг се заклева — и ни бесят, режат ни на парчета и ни изгарят. Може би ако кралицата види същата заплаха за своя син, както моят баща вижда за своя, ще предприеме по-сериозни действия в наша защита.

Един от мъжете зад Диъркин кимна бавно.

Лорд Златен разпери изящно ръце.

— Ще направя каквото мога, уверявам ви. Кралицата ще чуе пълно описание за всичко, което направихте, за да спасите сина й. Лоръл също е нещо много повече от обикновена Ловкиня на кралица Кетрикен. Тя е приятелка и довереница. Ще разкаже на кралицата за всичко, което направихте, за да върнете сина й. Повече не мога да направя. Не мога да давам обещания от името на кралицата.