Иля Илф - Дванадесетте стола

— Къде са тия скъпоценности? — изкрещя предводителят.

— Къде, къде — дразнеше го старецът, — тук, момче, съображение трябва да има човек. Ето ги!

— Къде? Къде?

— Ами че ето ги! — викна червенобузестият пазач, като се радваше на получилия се ефект. — Ето ги! Очилата си избърши! Клуб построиха с тях, момче! Виждаш ли? Ето го клуба! Парно отопление, шашки с часовник, бюфет, театър, с галоши не пускат!…

Иполит Матвеевич замръзна и без да се помръдне от мястото си, шареше с поглед по корнизите.

Ето къде било съкровището на мадам Петухова! Ето го! Всичко е тук! Целите сто и петдесет хиляди рубли, нула, нула копейки, както обичаше да казва Остап Сюлейман Берта-Мария Бендер.

Брилянтите се бяха превърнали в низ от прозорци и железобетонни плочи, от бисерите бяха направени прохладни гимнастически зали. Диамантената диадема се бе превърнала в театрален салон с въртяща се сцена, рубинените обици се бяха разраснали в цели полилеи, златните змиевидни браслети с изумруди се бяха превърнали в прекрасна библиотека, а огърлицата се бе превъплътила в детски ясли, в работилница за планери, в шахматен кабинет и билярдна.

Съкровището бе останало, то бе запазено и дори увеличено. То можеше да се пипне с ръка, но не можеше да бъде отнесено. То бе преминало на служба при други хора.

Иполит Матвеевич попипа гранитната облицовка. Студенината на камъка премина в самото му сърце.

И той закрещя.

Викът му, бесен, страстен и див — вик на смъртно ранена вълчица, — литна към средата на площада, преметна се под моста и отблъскван отвсякъде от шума на пробуждащия се голям град, започна да заглъхва и след минута съвсем замря. Великолепното есенно утро се спускаше от мокрите покриви по московските улици. Градът поде своя делничен поход.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/305

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Дванадесетте стола

Трето издание

Преводач: Д. Загоров

Редактор: Д. Станкова

Редактор на издателството: М. Драгостинова

Художник: Ж. Станкулов

Художествен редактор: П. Мутафчиев

Коректори: А. Панайотова, А. Славова

Дадена за набор: ноември 1980 г.

Подписана за печат: септември 1981 г.

Излязла от печат: януари 1983 г.

Издателство на Отечествения фронт

Государственное издательство художественной литературы

Москва, 1956

Астролабия — остарял уред за геодезки измервания. — Б.пр.

Стардеткомисия — Старгородска детска комисия. — Б.пр.

Батистини — италиански баритон (1856—1928 г.) — Б.пр.

Старгико — Старгородска потребителна кооперация. — Б.пр.

Губплан — Губернско планово управление. — Б.пр.

Краковяк — полски народен танц, наречен така по името на гр. Краков. — Б.пр.

Държавно индустриално предприятие за обработка на цветни метали. — Б.пр.

Клопин — названието иде от руската дума клоп, която означава дървеница. — Б.пр.

Лукул — римски сенатор-робовладелец, известен с лакомията си. — Б.пр.

Охотни ряд — пазар в Москва за дивеч и живи птици — Б.пр.

МУНИ — Московско управление на недвижими имущества.

Московско обединение на дървообработващата промишленост. — Б.пр.

Главно управление на научните учреждения. — Б.пр.

Московско обединение на хидроелектростанциите. — Б.пр.

От град Лодз в Полша — известен с хубавите си вълнени платове. — Б.пр.

Секарови капки — лекарство против сифилис, по името на създателя им д-р Секар. — Б.пр.

Городки — руска народна игра, наподобяваща игра на кегли — Б.пр.

Седло — част от гърба на животно. Б.пр.

МКХ — Московско комунално стопанство — Б.пр.

МСПО — Московски съюз на потребителни кооперации. — Б.пр.

Игра с думите верблюд (камила) и блюдо (ядене) — Б.пр.

Наркомфин — Народен комисариат на финансите. — Б.пр.

Барыня — название на руска народна песен и танц. — Б.пр.

Нарзан — естествено газирана минерална вода в Кавказ. — Б.пр.

Алфонсизъм — от Алфонс, един от героите на Дюма-син, който живее за сметка на любовниците си. — Б.пр.