Пламен Митрев: Конан — синът на бога

Минаха седмици, преди Сзезар Умедин, както се казваше аквилонецът, да проговори. Тогава Айвън свика сейм, на който да обсъдят съдбата му. Сзезар разказа объркана история с много интриги, родови вражди, коварства и смърт. Бил по-малък син на дребен гандерландски барон, но след смъртта на баща си бил принуден да напусне родното имение, за да спаси живота си от по-големия брат, който не търпял конкуренция.

Интригите и имуществените спорове бяха чужди и далечни на първобитните кимерийци. За да не таят злоба и корист един към друг, те разрешаваха всичките си спорове — за плячка, жени, обиди — веднага. Обикновено — чрез двубой до първа кръв или смърт, според нивото на обидата, красотата на жената или количеството на оспорваната плячка. Рядко някой вожд, дори такъв с огромен авторитет и бойна слава, се решаваше да се противопостави на подобен двубой. Именно затова броят на кимерийските мъже винаги бе много малък — на десетина жени се падаше само един мъж. Но пък този мъж бе войн, какъвто не можеше да се намери никъде другаде в цивилизования хайборейски Юг. Единствено в мразовитите земи на Асгард и Ванахейм се раждаха бойци, които можеха да мерят сили с дивите кимерийци, но дори и те рядко се осмеляваха да нахлуват в мрачните Кимерийски планини. Поради тази причина планинските варвари предлагаха на всеки смел чужденец или пленник да се присъедини към тях. Кимерийците не държаха роби, а свежа струйка кръв в потомството бе всякога добре дошла по тези забравени от боговете земи. И винаги поканените приемаха жеста с благодарност. Не само заради свободата, но и заради красивите кимерийски жени — високи, с кръшни снаги и разкошни руси коси, зажаднели за мъжки ласки.

Та, ако всичко минеше нормално, аквилонецът би бил приет за пълноправен член на племето. Но Стриг Белязания имаше друго предвид. Когато откри Сзезар, той бе забелязал на врата му странен амулет със скъпоценен камък. Кимериецът предяви претенции за украшението, твърдейки, че му се полага по право. Аквилонецът категорично отказа да се раздели с амулета си. Бил ценна семейна реликва. Тогава Стриг го предизвика на двубой.

Това си беше чиста проба убийство. Стриг беше висок над шест фута, масивен и широкоплещест. Освен това беше изкусен воин, вещ в боравенето с всички оръжия. А аквилонецът, въпреки че беше як мъж, не би могъл да му противопостави нищо, освен мъжеството си. Силите на Сзезар не бяха възстановени от продължителното боледуване, но въпреки това, той докуцука до шатрата на Горм където живееше, и се върна, въоръжен с лек, порядъчно ръждясал аквилонски меч — отдавнашна плячка на стария заклинател.

Белязания го посрещна в пълно бойно снаряжение. И двубоят наистина завърши бързо, както всички очакваха. Но с неочакван победител! Защото Сзезар, още при първата атака, с невиждана бързина се гмурна под могъщия удар на противника си и само с едно мушване бе пратил огромния Стриг в мрачните владения на Кром — навъсеният бог на Кимерия.

Така, аквилонецът бе станал член на племето и съпруг на Хелгеда — жената на победения от него Стриг. Оказа се добър воин и съпруг. Обучи мъжете на непознати за тях прийоми в боя с право оръжие, познати само на техния благороден род, както обясни самият той. Отнасяше се нежно с натрапената му съпруга и скоро Хелгеда роди дъщеря. Нарекоха я Рея — име, нетрадиционно за Кимерия. И самата Рея израсна дребничка и слаба на фона на едрите варварски деца — изящна горска теменужка сред леха ливадни божури. Но притежаваше някаква особена, възвишена красота, неземен чар и грация.

Малко, след като дъщеря му навърши две години, Сзезар отпътува на юг, като преди да замине, окачи на детската шия на Рея амулета си. И никога повече не се завърна. Заклинателят Горм, гадаейки на вътрешностите на жертвен овен, прозря, че съдбата е запратила неуморимия пътешественик далече, далече на изток. А след пет години Хелгеда разбра, че мъжът й вече не е между живите. Присъни й се Кром, който приветстваше в царството на Валхала мъжа й — Сзезар Умедин. Кимерийката не заплака, не закърши ръце, както би направила всяка цивилизована жена. Тя закла тлъст вол от стадото си и направи пир в чест на загиналия. След което никога не погледна друг мъж, въпреки че беше още млада и привлекателна. А и голямото имущество, наследено от Стриг Белязания и Сзезар, я правеше желана партия. Но Хелгеда се посвети на дъщеря си и оряза мераците на всички, вперили взор в леглото и в имуществото й.