Святослав Логинов - Многоръкият бог на далайна

Шооран тихо се върна, седна и дочака историята да свърши. И едва тогава стана и тръгна по ръба, разделящ оройхоните. Силуетът му ясно се виждаше на фона на облаците и сигурно мнозина го забелязаха, но никой не викна да го спре, никой не го нападна. Тук, сред отхвърлените от обществото, се държеше на дадената дума и щом церегът беше дошъл по покана на разказвача, трябваше да си отиде жив.

И чак когато Шооран почти стигна до сухия оройхон, се разнесоха викове — изгнаниците очевидно бяха видели изникналия в тъмнината остров. Виковете се усилиха, май щеше да има бой. Шооран спря, вслуша се да чуе какво става. Чу обаче само как някой бърза покрай него, скочи, хвана го и строго попита:

— Какво става там?

— Ох!… — чу се женски глас. — Всичко ще ви кажа, точно вас гонех, храбрецо. Винаги съм готова да угодя на добрия одонт Моертал, да бъдат дано краката му…

— Казвай какво става! — изръмжа Шооран.

— Яви се нов оройхон и бандитите хванаха илбеча…

— Какво? — възкликна Шооран. — Кого са хванали?

— Хартай се сети, че разказвачът трябва да е лудият илбеч. Само той е толкова стар, пък и от отдавна обикаля цялата страна. Значи той трябва да е илбечът.

— Какво!? — пак викна Шооран. — Глупаци!…

После блъсна шпионката настрана, хукна към брега и се вряза в тълпата. Беше достатъчно светло — разбойниците бяха запалили десетина сплетени от слама факли: сламата беше едно от нещата, които крадяха от земеделците, а понякога те и сами им я даваха, за да се отърват от неканените гости.

Чаарлах стоеше, опрял гръб до крайния суур-тесег, и на лицето му се бе изписала язвителна усмивка. Хората настъпваха срещу него и само един ги спираше да не го хванат — младежът с бича.

— Да строи! — крещеше обезумялата тълпа. — Нямаме къде да живеем, да ни направи земя!…

— Махайте се! — крещеше младежът. — Това не е ваша работа! Ако е илбеч, той сам знае какво да прави!

Бичът свистеше пред него, един от нападателите, изблъскан напред, падна, облян в кръв, но, изглежда, никой не забеляза това.

— Наша е! — пищяха жените. — Да строи!

Шооран изтръгна една дълга заострена тояга от нечии ръце, засили се и скочи на тесега, точно над главата на Чаарлах.

Покрай другите неща оръжейникът го беше обучил и да крещи така, че да надвика цяла тълпа и да я стресне. Сега тези уроци му свършиха добра работа.

— Спрете!!! — изрева Шооран. — Тъпаци, какъв илбеч може да е той?! Нали беше пред очите ви цял ден, кога е могъл да построи нов оройхон?!

— Той е лудият илбеч, само той е толкова стар сред нас! — викна някой, но не съвсем уверено.

Тълпата се поколеба, но явно не мислеше да се разпръсва.

— Ти пък какво искаш? — чу се друг глас и покрай главата на Шооран профуча камък. — Махай се оттук! Това не ти е сухият оройхон да ни заповядваш!

— Иска да вземе илбечааа… — изпищя някаква жена.

Шооран усещаше сгъстяващата се омраза почти физически.

— Не!!! — пак изрева той. — Този човек е разказвач, може да ходи където иска, а оттук… оттук ще си тръгне с него! — Шооран посочи младежа с бича и с белега на бузата.

— С Еетгон?… — Няколко души се изсмяха. — Да не мислиш, че ще ти го даде? Нали и той иска да вземе илбеча!

— Казах ви, че Чаарлах не е илбеч! — отново кресна Шооран.

— Къде е илбечът тогава?

— Откъде да знам?! — Шооран махна към новия оройхон. — Трябва да е бил там, зад вас, и сега сигурно се крие някъде. Вървете го търсете.

— Илбечът се крие! — развика се тълпата. — Хайде да го намерим и да го накараме да ни направи още земя!

Пламнаха още няколко факли, хората се наредиха във верига и тръгнаха към новия оройхон. Пред тесега останаха само дузина — дузина и половина души.

Шооран скочи от скалата и каза на стареца и на младежа:

— Вървете си. Казах, че ще тръгнете заедно.

Без да каже нито дума, младежът нави бича, хвана Чаарлах под ръка и го поведе покрай далайна към съседния изгнанически оройхон.

— И по-бързо! — викна Шооран след тях. — Йороол-Гуй също търси илбеча, а него никой няма да го убеди да го търси другаде.

— Значи илбечът е бил в ръцете ти и ти си го пуснал — каза Моертал. Не питаше, беше убеден, че е така.

— Не, благородни одонте — каза Шооран. — Нито аз, нито никой от онези, които се бяха събрали на брега, не изпусна от очи разказвача дори за секунда. Не може той да е бил илбечът.

Одонтът се намръщи и каза:

— Много си млад и глупав. Какво можем да знаем ние за илбеча и за това как работи? Да не би да си мислиш, че илбечът влачи камъни, за да построи оройхона?… Може би за да го построи, е достатъчно да разкаже някоя приказка, докато гледа към далайна. Освен това, каквото и да е станало, старецът го е видял. Така че сигурно е видял и илбеча и щеше да може да ни каже кой е.