Йозеф Томан - След нас и потоп

В същия миг от Форума долетя конник. Спря до императорската лектика и доложи:

— Артистът Фабий Скавър е мъртъв. Самоубил се е в затвора.

Калигула побеля като платно, очите му хлътнаха, левият край на устата му заигра. Изведнъж се разсмя на пресекулки:

— Този кучи син! Този гнусен плебс! Лишиха ме от такова зрелище… От главата ме лишиха… Добре! Няма значение! За една глава — десет, сто, хиляда! И то най-добрите! Елате утре при мен на Палатин да погледате!

Истеричният му смях вещаеше смърт. Сенаторите бързо се изпокриха в носилките си. Грозният императорски смях ги настигаше и там. Чии глави ще бъдат това?

Процесията потегли. Робите с лектиките заобикаляха мраморния труп на Калигула, преторианците с конете също го заобикаляха, всички бяха уплашени, изтръпнали. Само един-единствен човек се усмихваше, потънал в приятни мисли — Луций Курион.

Преторианската конница проправяше път на великолепните лектики през бучащата тълпа, която колкото повече се приближаваха към центъра на Рим, толкова по-плътна ставаше.

На 24 януари 41 г. от новата ера Касий Херея убива императора Калигула. След това преторианската гвардия провъзгласява за римски император Клавдий — чичото на Калигула.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4396

Издание:

Йозеф Томан

След нас и потоп

Народна култура

София — 1981

Чешка

Второ издание

Превод от чешки: Катя Витанова

Рецензент: Невена Захариева

Стиховете преведоха Гр. Ленков — до 25 стр., В. Раковски от 26 стр. до края.

Josef Toman

Po nás potopa

Československý spisovatel

Praha 1974

Přeložila z češtiny ©Katja Vitanova

Redaktor Veselá Simeonova

Nakladatelství „Narodna kultura“

Sofia 1981

Литературна група — художествена

Тематичен номер 04 9536472711/5627-55-81

Редактор: Веселина Симеонова

Художник: Николай Пекарев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Георги Киров

Коректор: Евгения Кръстанова

Дадена за набор май 1981 г.

Подписана за печат юни 1981 г.

Излязла от печат юли 1981 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 45,50.

Издателски коли 38,22.

УИК 39,69

Цена 5,07 лв.

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

Евтерпа (лат.) — муза на лирическата поезия.

Легион (лат.) — бойна формация на римската армия, състояща се от 6000 пехотинци по време на империята. Командуващ легиона — легат . Най-висшите длъжности след него били трибуните — по шестима души във всеки легион. Легионът се състоял от десет кохорти ; всяка кохорта — от по три манипули ; манипулата — от две центурии (стотня, от по сто войника), предвождани от центурион . С помощните отделения — стрелци, конници и др. — броят на войниците в един легион стигал до 10 000 души. По времето на император Август Римската империя имала 25 легиона, болшинството разположени по нейните граници.

Фортуна (лат.) — богиня на щастието.

Jupiter Optimus et Maximus (лат.) — Юпитер Всеблагия и Всевишния, главен бог у римляните.

Анакреон (VI в. пр.н.е.) — древногръцки поет, автор предимно на любовни и гуляйджийски песни.

Ave Roma, reginamundi! (лат.) — „Здравей, Рим, цар на света!“ С „Ave“ римляните изразявали особено уважение към приветствувания; така се обръщали към боговете, владетелите и пр. „Salve“ има същото значение, тоест „Здравей!“, „Бъди здрав!“, но се употребявало като обикновен граждански поздрав.

Ковачницата на Хефест. — Според митологията гръцкият бог на огъня — Хефест, изобразяван като ковач, работел в недрата на вулкана Етна.

Атина Палада (гр.) — богиня на мъдростта и изкуството; у римляните — Минерва.

Тога (лат.) — връхна дреха на римски гражданин; бяла тога, обточена с две пурпурни ленти, била белег на сенаторския сан.

Хитон (гр.) — долна дреха, риза.

Туника (лат.) — долна дреха, стигаща до коленете.

Фибула (лат.) — игла за закопчаване.

Хистрион (гр.) — артист.

Дуумвири (лат.) — чиновници, управляващи римска колония или муниципия — гр. в Италия, който се намирал под върховната власт на Рим, но запазвал своето управление и закони; жителите му имали права на римски граждани.

Forum Boarium (лат.) — говежди пазар.