Йозеф Томан: След нас и потоп

Той се наведе към актьора и го попита:

— Ти републиканец ли си?

Артистът се стресна:

— Аз — републиканец? Не! Не съм.

Страхува се, помисли си Луций и каза:

— Спокойно говори. От мен не бива да се страхуваш…

— Аз не се страхувам — отвърна Фабий. — Говоря истината. Каква полза ще имам, ако съм републиканец? Аз съм обикновен човек, благородни господарю…

— Ти не искаш република? Обичаш императора?

— Не! — избухна Фабий. — Но защо ми е всичко това… аз съм артист… не искам нищо, освен…

— Какво искаш?

Фабий довърши страстно:

— Искам да живея и да играя, да играя, да играя…

Луций го погледна презрително. Да играя и да живея! Това означава да си натъпчеш корема, да се налееш с вино, да блудствуваш, с която ти попадне уличница, и да разиграваш глупави сценки. Ето го идеала на този човек. Паразит! Би трябвало да си остане роб цял живот! Фабий изведнъж падна в очите на Луций: отрепка! Луций гордо се изправи, отстрани артиста и тръгна към каютата си, като прекрачваше спящите хора. Изпитваше презрение към безгръбначния артист, който заради някаква хапка е готов да продаде душата си на когото и да е. Под мостика на кормчията той съзря Харнакс, който хъркаше, легнал по гръб. До него спеше Волумния. С право тази комедиантска сган принадлежи към мошениците и проститутките.

Луций се отпусна на леглото си и се опита да пропъди неспокойните мисли за тава, което става в Рим, като си спомни как Нептун прие жертвата му, статуйката на Астарта.

Той размота свитъка с Катуловите 46 46 Катул (84–54 г. пр.н.е.) — лирически римски поет. стихове — стотици пъти ги бяха чели двамата с Торквата, тя толкова много ги обичаше — и започна да чете.

Луций се усмихна на своята вярност. Няма значение. Винаги е било така! Торквата е бъдещата му съпруга и дори да отива при друга — пак ще се връща при нея. Защото е негова, както домът му, градината, пръстенът, състезателният кон. Тя е неговото най-прекрасно имущество.

Последният ден от пътуването по морето е винаги весел. Родният дом ти маха вече с ръка, а брегът на родната земя — макар това да е само гола скала или сивкавожълта пясъчна ивица — изведнъж ти се струва най-свидният кът на земята.

Палубата на „Евтерпа“ е пълна с хора.

Когато слънцето започна да се скланя над хоризонта, с неговите лъчи, откъм заветната страна, се появи остров. Той наподобяваше настръхнал, наежен звяр, нещо като зубър, който сгърчи сред водата. Корабът трябваше да мине през пролив.

Капри. Луций стоеше на корабния нос и гледаше към брега. Резиденцията на император Тиберий. Когато корабът се приближи, вече се виждаха белите мраморни летни дворци сред зеленината на маслините и кипарисите, а върху най-близкия висок връх на острова ослепително розовееше в залязващото слънце вилата „Юпитер“, главният дворец на Тиберий.

Всички погледи бяха обърнати към острова. Там е императорът. Там, на този скалист, недостъпен, брулен от морето остров — живее в уединение и самота вече единадесет години старият и загадъчен владетел на света.

Луций се огледа. Обгърна с поглед цялата палуба — своята свита и войниците, поколеба се за миг, стиснал зъби, после пристъпи чак до перилата на палубата, за да го виждат всички.

Застана мирно и обърнат с лице към Капри, вдигна десница за римския поздрав:

— Ave caesar imperator! 47 47 Ave caesar imperator! (лат.) — Здравей, императоре! („Цезар“ и „император“ са титли на римските владетели.)

Той не видя как Фабий се ухили и се обърна гърбом към императорския дворец.

Актуарият 48 48 Актуарий (лат.) — писар. от римската магистратура 49 49 Магистратура (лат.) — съвкупност от всички лица, които заемат държавна или обществена длъжност в Рим. е кръгла нула, нищожество в краката на господарите, песъчинка в морето. Но в определен час на деня, след изгрев-слънце — той е важно лице…

Той слиза по стълбите от Табулариума 50 50 Табулариум (лат.) — архив. към Forum Magnum 51 51 Forum Magnum (лат.) — Големият форум, Големият площад. , а на крачка зад него — двама държавни роби; слиза със свитък в ръка — бавно, важно, достолепие…

След като стигна на Виа сакра 52 52 Виа Сакра (лат.) — Свещената улица; централната улица на Рим, по която са минавали религиозни и други шествия, триумфите на победителите и пр. , водеща към курията 53 53 Курия (лат.) — сградата, в която заседавали сенаторите. на Юлий Цезар, актуарият сви надясно към Форума, където от незапомнени времена се събираха римляните. Спря пред голямата дъска под рострата 54 54 Ростра (лат.) — първоначално значение: декоративен „клюн“ на носа на кораб. По-късно така се нарича ораторската трибуна на Големия форум, украсена с носовете на корабите, които били отнети в морската битка при Антия през 338 г. пр.н.е. , робите намазаха дъската с лепило и той саморъчно залепи върху нея последния брой на римския вестник.