• Пожаловаться

Йозеф Томан: След нас и потоп

Здесь есть возможность читать онлайн «Йозеф Томан: След нас и потоп» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

След нас и потоп: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «След нас и потоп»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Йозеф Томан: другие книги автора


Кто написал След нас и потоп? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

След нас и потоп — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «След нас и потоп», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той се наведе към актьора и го попита:

— Ти републиканец ли си?

Артистът се стресна:

— Аз — републиканец? Не! Не съм.

Страхува се, помисли си Луций и каза:

— Спокойно говори. От мен не бива да се страхуваш…

— Аз не се страхувам — отвърна Фабий. — Говоря истината. Каква полза ще имам, ако съм републиканец? Аз съм обикновен човек, благородни господарю…

— Ти не искаш република? Обичаш императора?

— Не! — избухна Фабий. — Но защо ми е всичко това… аз съм артист… не искам нищо, освен…

— Какво искаш?

Фабий довърши страстно:

— Искам да живея и да играя, да играя, да играя…

Луций го погледна презрително. Да играя и да живея! Това означава да си натъпчеш корема, да се налееш с вино, да блудствуваш, с която ти попадне уличница, и да разиграваш глупави сценки. Ето го идеала на този човек. Паразит! Би трябвало да си остане роб цял живот! Фабий изведнъж падна в очите на Луций: отрепка! Луций гордо се изправи, отстрани артиста и тръгна към каютата си, като прекрачваше спящите хора. Изпитваше презрение към безгръбначния артист, който заради някаква хапка е готов да продаде душата си на когото и да е. Под мостика на кормчията той съзря Харнакс, който хъркаше, легнал по гръб. До него спеше Волумния. С право тази комедиантска сган принадлежи към мошениците и проститутките.

Луций се отпусна на леглото си и се опита да пропъди неспокойните мисли за тава, което става в Рим, като си спомни как Нептун прие жертвата му, статуйката на Астарта.

Той размота свитъка с Катуловите 46 46 Катул (84–54 г. пр.н.е.) — лирически римски поет. стихове — стотици пъти ги бяха чели двамата с Торквата, тя толкова много ги обичаше — и започна да чете.

Никоя друга жена, Лесбия моя, не може
да се похвали, че аз съм я обичал така.
Нивга не се е така изпълнявал оброка любовен,
както през всичките дни на любовта ми към теб,

Луций се усмихна на своята вярност. Няма значение. Винаги е било така! Торквата е бъдещата му съпруга и дори да отива при друга — пак ще се връща при нея. Защото е негова, както домът му, градината, пръстенът, състезателният кон. Тя е неговото най-прекрасно имущество.

Последният ден от пътуването по морето е винаги весел. Родният дом ти маха вече с ръка, а брегът на родната земя — макар това да е само гола скала или сивкавожълта пясъчна ивица — изведнъж ти се струва най-свидният кът на земята.

Палубата на „Евтерпа“ е пълна с хора.

Когато слънцето започна да се скланя над хоризонта, с неговите лъчи, откъм заветната страна, се появи остров. Той наподобяваше настръхнал, наежен звяр, нещо като зубър, който сгърчи сред водата. Корабът трябваше да мине през пролив.

Капри. Луций стоеше на корабния нос и гледаше към брега. Резиденцията на император Тиберий. Когато корабът се приближи, вече се виждаха белите мраморни летни дворци сред зеленината на маслините и кипарисите, а върху най-близкия висок връх на острова ослепително розовееше в залязващото слънце вилата „Юпитер“, главният дворец на Тиберий.

Всички погледи бяха обърнати към острова. Там е императорът. Там, на този скалист, недостъпен, брулен от морето остров — живее в уединение и самота вече единадесет години старият и загадъчен владетел на света.

Луций се огледа. Обгърна с поглед цялата палуба — своята свита и войниците, поколеба се за миг, стиснал зъби, после пристъпи чак до перилата на палубата, за да го виждат всички.

Застана мирно и обърнат с лице към Капри, вдигна десница за римския поздрав:

— Ave caesar imperator! 47 47 Ave caesar imperator! (лат.) — Здравей, императоре! („Цезар“ и „император“ са титли на римските владетели.)

Той не видя как Фабий се ухили и се обърна гърбом към императорския дворец.

4

Актуарият 48 48 Актуарий (лат.) — писар. от римската магистратура 49 49 Магистратура (лат.) — съвкупност от всички лица, които заемат държавна или обществена длъжност в Рим. е кръгла нула, нищожество в краката на господарите, песъчинка в морето. Но в определен час на деня, след изгрев-слънце — той е важно лице…

Той слиза по стълбите от Табулариума 50 50 Табулариум (лат.) — архив. към Forum Magnum 51 51 Forum Magnum (лат.) — Големият форум, Големият площад. , а на крачка зад него — двама държавни роби; слиза със свитък в ръка — бавно, важно, достолепие…

След като стигна на Виа сакра 52 52 Виа Сакра (лат.) — Свещената улица; централната улица на Рим, по която са минавали религиозни и други шествия, триумфите на победителите и пр. , водеща към курията 53 53 Курия (лат.) — сградата, в която заседавали сенаторите. на Юлий Цезар, актуарият сви надясно към Форума, където от незапомнени времена се събираха римляните. Спря пред голямата дъска под рострата 54 54 Ростра (лат.) — първоначално значение: декоративен „клюн“ на носа на кораб. По-късно така се нарича ораторската трибуна на Големия форум, украсена с носовете на корабите, които били отнети в морската битка при Антия през 338 г. пр.н.е. , робите намазаха дъската с лепило и той саморъчно залепи върху нея последния брой на римския вестник.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «След нас и потоп»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «След нас и потоп» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «След нас и потоп»

Обсуждение, отзывы о книге «След нас и потоп» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.