Йозеф Томан - След нас и потоп

Копитата чаткаха по заоблените сивкавочерни камъни, с които бе покрито императорското шосе — Виа Апия 67 67 Виа Апия — главен път (един от най-старите), построен в края на IV в. пр.н.е. от цензора Апий Клавдий; пътят свързвал Рим с Капуа и оттам с Брундизиум. .

Луций пришпорваше коня с една-единствена мисъл: по-скоро, по-скоро при баща си! Робите с багажа останаха далеко зад него.

Виа Апия бе задръстена от двуколки. Те ежеминутно спираха движението по тясното шосе и конниците трябваше да вървят пеша или въобще да изчакват. Колите бяха натоварени с пушена треска, бурета дървено масло, каци с живи мурени 68 68 Мурена (лат.) — морска риба. за трапезите на богатите, маслини, амфори с рядък рибешки соус „гарум“ от Помпей; колите, теглени от бикове, магарета, мулета, скриптяха и пъплеха към Рим.

Луций изпреварваше всички. Удряше с късия си камшик кочияшите и добитъка, които му се изпречваха, и когато се измъкна от гъмжилото, подгони коня тръс, без да обръща внимание на пешеходците. Уплашените селяни с багаж на гърба, жените с кошници на глава — всичко отскачаше встрани и го проклинаше.

Луций не минаваше за пръв път по Виа Апия. Още като малък често бе пътувал с родителите си по него за латифундията 69 69 Латифундия (лат.) — голямо земеделско имение. и летните дворци на баща му в Кампания. Младият патриций седеше с баща си в носилката, гледаше пред себе си голите гърбове на робите и винаги си мислеше едно и също; днес пак го навести тази мисъл: Виа Апия говори за миналото на Рим.

Във въображението му се редяха картини от походите на Помпей, Цезар, Антоний, Август към Вечния град. Картината бе съвсем отчетлива: начело на легиона върви войникът, който носи сребърния орел, остриетата на стотици копия стърчат към небето, металните шлемове блестят, кънти тежката стъпка на кохортите, ечат военната тръба и песента на легионерите…

По това шосе са се връщали победоносните пълноводци от войните. Подир колите, натъпкани с плячкосаното злато, са се влачели колоните пленници в окови, след тях — царете на варварските народи. За ниските коли завързвали екзотични зверове — прекрасен подарък за гладиаторските игри в Circus Maximus 70 70 Circus Maximus (лат.) — Големият цирк. ; после — войската, разделена на центурии, и най-накрая — позлатената бига 71 71 Бига (лат.) — лека двуколка с два коня. , теглена от три чифта коне, в която, хванал здраво поводите, е стоял триумфаторът 72 72 Триумфатор (лат.) — тържествено посрещан победител. Посрещането се гласувало и решавало от сената. — с лавров венец на главата. Evoe! Evoe! 73 73 Evoe! Evoe! (лат.) — екзалтиран възглас на вакханките по време на оргия. Ave imperator! Той е минавал през Капенската порта, след което по Виа Сакра се отправял към Големия форум, изкачвал се на Капитоний и принасял жертва на Юпитер Гръмовержеца. Също там приемал поздрава на сената и римския народ, тъй като Senatus Populusque Romanus 74 74 Senatus Populusqve Romanus , SPQR (лат.) — сенатът и римският народ; формула на римското народовластие. — това е установената свещена формула при всяка власт.

Оттук са минавали, увенчани със славата на триумфа, диктаторите Марий и Сула, триумвирите 75 75 Триумвири (лат.) — тричленна комисия; такива комисии били създавани за различни случаи. Но през годините 63–49 пр.н.е. това са тайни споразумения за подялбата (или по-скоро за упражняването) на върховната власт в републиката най-напред между Цезар, Крас и Помпей, а по-късно между Антоний, Лепид и Октавиан. Крас, Помпей и Цезар, император Октавиан Август и сегашният император Тиберий. На Луций, истински син на могъщия Рим, му импонираха тяхната слава и помпозност. Но като син на републиканец, той знаеше, че всички триумфи водят към една-единствена цел — да се даде цялата държавна власт в ръцете на един човек. А Луций още от малък беше възпитаван, че Рим ще преуспее само чрез властта на сената и двамата консули, избирани от сената за по една година. Диктатор? Човек, разполагащ с цялата власт? Да, но само по време на война и за кратък срок. А триумфаторите, които са вървели сред гръм от овации по тези черни камъни към Рим, винаги са изигравали коварна игра на SPQR. Под предлога, че осигуряват безопасността на държавата, те са завземали малко по малко цялата власт, съсредоточавали са в ръцете си най-висшите републикански длъжности, стъпка по стъпка неотвратимо са се приближавали към пурпурната тога на монарха. Възкачвали са се на трона на световния властелин и са се обграждали с непроницаемата крепост на легионите. И все едно дали в началото под титлата диктатор, а по-късно — император, те са си присвоявали едно подир друго всички права, унищожавали са републиката, убивали са своите противници — републиканците, убивали са и невинни хора, и така са потъпквали, унищожавали, убивали свободата на Рим…