Доуди Смит - 101 далматинци

Мисис силно се озадачи. Как да забрави за задните си лапи? И ако го стори, дали ще е благоразумно?

— Гледайте само предните лапи и мислете: дясна лапа с петънце. Лява лапа без петънце — продължи старият Шпаньол.

Мисис се загледа втренчено в краката си.

— Сега ще си го повтарям — сериозно обеща тя. — Но ми кажете, моля, как да свия вляво.

— Ще завиете по посоката на лапата, която е без петънце.

— Накъдето и да се движа ли?

— Разбира се. Лапата с петънцето винаги ще остане дясната ви лапа, можете да не се съмнявате.

— Ако се обърна към вас, това вляво ли е? — попита съсредоточено Мисис.

— Да, да! Браво!

Тя се обърна кръгом.

— Да, но сега сте откъм лапата с петънцето — разтревожи се отново Мисис. — Значи дясната лапа стана лява.

Шпаньолът се отказа от обучението.

— Ще ви покажа купата — въздъхна той и я поведе през някогашната зеленчукова градина, която сега бе обрасла цялата с бурени.

Отвъд се простираха нивите. Мисис различи едва-едва къщите със сламени покриви и купата сено.

— Тя е единствената купа — обясни Шпаньолът. — Но въпреки това не откъсвайте поглед от нея, докато тичате. Бих ви придружил, но ревматизмът много ме мъчи, а и сър Чарлс ще има нужда от мен — да му сваля по стълбите калъфа на очилата. Ние с него сме много, много стари, миличка. Той е на деветдесет, а аз според глупавите човешки изчисления, че една година кучешки живот се равнява на седем човешки години, съм на сто и пет.

— Никога не бих ви ги дала — учтиво и искрено каза Мисис.

— Във всеки случай съм достатъчно млад, за да оценя красотата на едно куче — галантно продължи старият Шпаньол. — А сега тръгвайте да доведете съпруга си. Лесно ще намерите обратния път, защото от купата сено се виждат нашите комини.

— Вдясно или вляво?

— Точно пред прекрасното ви носле. Ако не ме видите, направо отведете съпруга си в кухнята, а аз ще дойда при първа възможност.

Мисис щастливо се затича през заскрежените ниви, като не свали поглед от купата, и се изпълни с гордост, когато я откри, без да се изгуби. Понго спеше все така дълбоко, а хлябът с маслото лежеше на същото място, до носа му.

Горкият Понго! Пробуждането му бе неимоверно мъчително — страшно му се спеше, кракът много го болеше и се ужаси, като разбра, че Мисис е сновала сам-сама из полето. Но когато чу новините, веднага се почувства по-добре. Докато той ядеше хляба с маслото, Мисис му разказа всичко от игла до конец. И макар кракът да го болеше, с учудване забеляза, че е в състояние да тича, без дори да накуцва.

— Накъде? — попита той, като се измъкна от купата.

Мисис се смути. По посока на носа й не се виждаха никакви комини — защото бе обърната с гръб към тях. Понго обаче ги видя и я поведе натам. Малко преди да стигнат зеленчуковата градина, Мисис рече:

— Понго, кучетата на десните си лапи ли имат петна, или на левите?

— Зависи от кучето — отвърна Понго.

Мисис поклати глава. „Цялата работа е безнадеждна — помисли си тя. — Как да се оставя да завися от нещо, което зависи?“

Шпаньолът ги очакваше.

— Настаних сър Чарлс до камината — каза той. — Така че имам един час на разположение. Заповядайте на закуска, млади момко.

И той поведе Понго към кухнята, където на пода бе поставена нова паничка с храна.

— Но, сър, това е вашата закуска — възпротиви се Понго.

— Вече похапнах със сър Чарлс. Обикновено не закусвам, но срещата с хубавата ви съпруга събуди апетита ми, затова приех два резена бекон. Сър Чарлс остана много доволен. Така че, момчето ми, започвайте — аз повече залък не мога да сложа в устата си.

И Понго яде ли, яде и пи вода до насита.

— А сега ще спите дълго, дълго — обеща им Шпаньолът.

Той ги поведе нагоре по задното стълбище през много коридори, докато влязоха в просторна слънчева спалня с огромно легло с балдахин. До него имаше кошче.

— Моето легло — посочи Шпаньолът кошчето. Само че не го използвам, защото сър Чарлс обича да спя при него в леглото. За щастие вече е оправено, тъй като Джон, нашият прислужник, има почивен ден. Скачайте вътре и двамата.

Понго и Мисис се намериха с един скок в леглото с балдахина и блажено се изтегнаха.

— До вечерта тук никой няма да влиза — продължи Шпаньолът. — Сър Чарлс не може да се изкачва сам по стълбите и ще чака Джон да се върне. Огънят в камината ще гори поне още няколко часа — винаги го палим, за да може сър Чарлс да вземе банята си на топло пред него. В тази къща няма модерни измишльотини като течаща топла вода. Приятни сънища, деца мои.