Ан Мейдър - Сляпа страст

Виктория изсумтя, но не възрази. Хелън довърши закуската си в пълно мълчание.

Джон влезе в трапезарията точно когато Хелън ставаше от масата и тя много се смути, защото понечи да я целуне пред баща си. Усмихната му каза, че ще го види по-късно, излезе от къщата и тръгна към вълнолома. Дори в този ранен час слънцето бе силно и тя бе доволна, че облече дреха с ръкави, които криеха раменете й.

Моторницата бе закотвена на кея. Хелън я побутна с крак. Тя се разклати и й напомни утрото, когато излязоха с Рийд. Не искаше да мисли за него. Ех, защо ли прие поканата му! Той нямаше да се сети коя е, ако не бяха прекарали целия ден заедно.

Камъните под краката й бяха бели. Всичко на Бермудите бе чисто и ярко, помисли си тя. С изключение на мислите й.

Близо до водата растяха дървета и храсти, устойчиви на песъчливата почва и покрити с буйни цветове. Накъдето и да погледнеше имаше цветя. На Алекса щеше да й хареса. Но тя никога нямаше да дойде тук. Не и с майка си. Какво ще прави, когато порасне, бе нещо, което Хелън не се наемаше да предсказва. Отново мисли в нежелана посока! Не можеше да избягва факта, че един ден Алекса ще стане по-настойчива по отношение личността на баща си. Сега всичко бе лесно, но докога щеше да продължава?

Отиде до края на кейчето, седна и се загледа към пролива, когато усети, че не е сама. Той не бе издал никакъв звук, но някакво шесто чувство я накара да обърне глава.

— Къде е Джон? — попита тя, но Рийд само вдигна рамене, от което стана ясно, че е сам. Пулсът й се ускори.

— Предполагам, че довършва закуската си. Има ли значение? Исках да говоря с теб. Или е забранено?

— Не… е — навлажни устни Хелън.

— Щедростта ти ме ласкае! — Тонът му бе ироничен. — Приятно местенце. Понякога искам да разполагам с повече време, за да му се насладя.

Тя се опита да успокои дишането си. Той бе на крачка от нея. Би трябвало да увеличи разстоянието. Как? Отзад бе морето, отпред — неговото гъвкаво силно тяло. Почувства се безпомощна.

— Е, сигурно не работиш непрекъснато.

— Прекарвам голяма част от времето, като пътувам до различните клонове на банката. Просто използвам работата като компенсация.

Като компенсация ли! На какво?

— Разбирам. — Нищо не разбираше, но бе по-безопасно да се съгласява.

Изражението му се промени. Явно не приемаше опитите и да избегне разговора. Хелън заби поглед в земята, за да не срещне проницателните му очи.

— Влюбена ли си в Джон?

Дъхът й секна. Въпросът бе така неочакван! Тя се вторачи в мъжа. Сетне събра сили и отвърна несигурно:

— Не е твоя работа.

— Но бих искал да зная.

— Защо?

— Ти как мислиш?

— Може би защото… си му баща.

— Ах, да — изви устни Рийд. — Каква ли друга причина може да има? — Това не беше въпрос. — Вероятно си мислиш, че имам задни мисли относно вашата връзка.

— Имаш ли? — поколеба се Хелън.

— Може би — прекара ръка през косите си той. — Мислих много.

— И аз също. Няма защо да се тревожиш. Знам какво трябва да направя.

— Така ли? — погледна я изненадано Рийд. — Ужасно бих искал да науча. Щеше ми се моето положение да е толкова просто колкото твоето.

— Какво те кара да мислиш, че… — прошепна Хелън.

— Аз ходих там — каза рязко той. — В бара. Върнах се. Но теб те нямаше.

— Шегуваш се! — Почувства вълна на истерия да се надига в нея. — Да не очакваш да ти повярвам? Не си се връщал в бара и те презирам, задето лъжеш.

— Не лъжа.

— Моля те…

Хелън се обърна и обви с ръце раменете си. Как можеше така безочливо да лъже! Въпреки заканата на Брайън Корда, тя работи при Клайв още шест седмици след фаталната нощ. Рийд изобщо не се появи. Господи! Та нали го търси сред посетителите? Нали се взира във всяко мъжко лице? Нали плака седмици наред? Постепенно осъзна, че е глупачка. Мъж като него си доставя удоволствие, без за мисли за последствията.

Сетне откри, че ще има бебе и фантазиите отстъпиха място на паниката. Беше съвсем млада. Не знаеше какво да прави. Добре че бяха родителите й. След години тя им каза истината. Всичко изглеждаше като някаква банална, изтъркана история. Патетично признание. Те не я упрекнаха, но сигурно са се чудили къде са сбъркали.

— Хелън…

Гласът му я стресна и предизвика тръпки по цялото й тяло. Стоеше зад нея, ръцете му докоснаха леко раменете й.

— Моля те…

Това бе единствената дума, която можа да произнесе. Мозъкът й сякаш отказваше да работи.

— Отпусни се. Не се страхувай! Искам само да поговорим. Да изясним нещата.