Ким Робинсън: Червеният Марс

— Сега ще дойдат силите на ООН — заяви Франк. — В най-добрия случай.

— Мислиш ли, че трябва… — започна Мая. — Смяташ ли, че сме…

— На сигурно място в ръцете им? — рязко я прекъсна Франк.

— Може би отново трябва да се качим на самолетите.

— Денем ли?

— Това все пак е по-добре, отколкото да останем тук! — отвърна му тя.

Постъпваха още новини за удари в другото полукълбо и Франк седна зад екраните да ги проследи. Ан безпомощно стоеше зад лявото му рамо, за да може също да ги наблюдава.

Мая продължи да ги подтиква да направят нещо — да напуснат града, да се скрият, каквото и да е, просто да предприемат някакъв ход. Ругаеше и Сакс, и Ан, когато те не й отговаряха. Франк отиде да види какво става на летището. Надя го придружи до вратата на сградата — тя се боеше, че Мая има право, но не желаеше повече да я слуша.

Франк се появи върху екрана на Сакс. Той се взираше към модула върху китката си и образът му потрепваше.

— Намирам се на западния вход с кмета на града. Отвън има няколко ровъра. Блокирахме всички входове, защото хората не пожелаха да посочат самоличността си. Очевидно обкръжават града и се опитват да пробият палатката отвън. Затова нека всички да облекат скафандри и да бъдат готови за тръгване.

— Казвах ви, че трябваше да напуснем града! — извика Мая.

— Не можехме — възрази й Сакс. — Пък и шансовете ни вероятно ще са дори по-добри, в случай, че стане някакво меле.

В 4:30 часа зазвучаха алармите в целия град. Палатката беше пробита, очевидно непоправимо, защото внезапно западният вятър заплющя по улиците и сирените, сигнализиращи рязък спад на налягането, зазвучаха във всяка сграда. Електричеството угасна. Въздухът вреше от шрапнели. Надя, Мая, Ан, Симон и Йели напуснаха сградата с офисите и мъчително си проправиха път през тълпата към източния вход. Видяха, че Франк е по-встрани до стената и им маха с ръка.

— Хайде — извика в ушите им той. — Не се дръжте като овце. Палатката и без това е скъсана, можем да се измъкнем където пожелаем. Хайде да отидем право при самолетите.

— Аз ви казвах… — започна Мая, но Франк я прекъсна:

— Млъкни, Мая. Не бяхме в състояние да напуснем, преди да се е случило нещо подобно, забрави ли?

Сега фигури, облечени в маскировъчни униформи, нахлуваха в града през разцепените места на палатката. Отвън бяха паркирани големи автобуси, обслужващи космическите совалки. От тях излизаха още войници.

Сакс дойде от една уличка.

— Не мисля, че ще можем да се доберем до самолетите — каза той.

От мрака се появи фигура в скафандър и шлем.

— Хайде — извика тя в техния обхват за връзка. — Следвайте ме.

Те се взряха в непознатия.

— Кой си ти? — попита Франк.

— Следвайте ме!

Непознатият беше дребен мъж и зад предличника на шлема му виждаха свирепата му усмивка. Кафяво, тясно лице. Мъжът побягна по една уличка, която водеше към арабските сгради с култово предназначение. Мая първа го последва. Той добре познаваше улиците на Кайро, завиваше без никакво колебание из лабиринта на тесните алеи в арабския квартал. Изведе ги до градската стена за по-малко от десет минути.

Когато достигнаха стената, надникнаха през деформираната материя на палатката; в мрака навън непознати фигури в скафандри тичаха по единично или на групи от двама-трима и се разпръскваха по южния ръб на Ноктис.

— Къде е Йели? — изведнъж възкликна Мая.

Никой не знаеше.

— Гледайте! — посочи Франк.

По пътя от изток се бяха появили няколко ровъра. Те бяха много бързи коли с непозната форма и плуваха сред мрака с угасени светлини.

— Кои са тези? — попита Сакс. Той се обърна за отговор към водача им, ала мъжът отново беше изчезнал сред плетеницата от алеи.

— Това все още ли е честотата на хората от първата стотица? — прозвуча нов глас.

— Да! — отговори Франк. — Кой си ти?

— Това не е ли Мишел? — извика Мая.

— Добър слух, Мая. Да, аз съм Мишел. Дошли сме да ви вземем, ако пожелаете да дойдете с нас. Изглежда те систематично унищожават всеки човек от първата стотица, когото хванат. Затова си помислихме, че ще поискате да се присъедините към нас.

— Май всички сме готови да го направим — каза Франк.

— Разкъсайте стената и излезте навън. Щом влезете в херметизационните камери на ровърите, веднага тръгваме, затова бъдете готови. Колко сте?

— Шестима — отговори Франк, след кратко мълчание.

— Прекрасно. Разполагаме с две коли и няма да е много зле. По трима във всяка кола. Пригответе се. Хайде да го направим бързо.