Ким Робинсън - Айсхендж

— Ще се срещнем някой ден — промърморих заканително.

Гълчавата в залата замря. Недерланд беше дребен човек и само главата му се подаваше над катедрата. Под разрошената черна коса очите гледаха ликуващо, бузите му червенееха ярко от вълнение.

— Непоправим стар романтик — подхвърлих аз. — Няма да ме заблудиш, готвиш се да хвърлиш някоя бомбичка.

Той се прокашля — обичайният му знак, че поема водещата роля сред присъстващите.

— Мисля, че моето изявление ще даде отговор на повечето въпроси, които сте си приготвили, затова нека започна, а после ще видим още какви въпроси са ви останали.

— Че кога ли си предлагал нещо друго? — озъбих се.

Недерланд си погледна бележките, вдигна глава и направи плавен жест като милостив владетел.

— Появилите се наскоро критици за ролята на Давидов и експедицията му в създаването на Айсхендж твърдят, че монолитът е неотдавнашна фалшификация и че в изследванията си върху този паметник не съм обърнал внимание на някои материални обстоятелства. Липсата на всякакви следи по реголитната равнина около градежа се тълкува като факт, противоречащ или несъвпадащ с моето обяснение.

Позволявам си да кажа на моите критици, че именно те не се съобразяват с фактите. Ако експедицията на Давидов не е построила Айсхендж, защо тогава Давидов е изучавал старите мегалитни култури на Земята?

— Какво?! — възкликнах аз.

— Как да си обясним ясно изразеното му намерение да остави някаква следа в света? Можем ли да отхвърлим като съвпадение обстоятелството, че корабът на Давидов е изчезнал само три години преди датата, отбелязана на Айсхендж? Според мен — не…

И така нататък — все същите доводи, от които не се отказваше вече петдесет години.

— Хайде бе, човек, давай по същество — изпъшках накрая.

Но той си дъднеше, без изобщо да спомене, че критиците убедително показаха как теорията за ролята на Давидов чудесно се вписва в цялата фалшификация.

— Стига си ни мъчил, извади я тая изненада от ръкава — мърморех си аз.

В един миг неволна усмивка пробяга по устните му и аз седнах по-изправено в креслото.

— Тези хора — заяви той с тънкия си глас, — просто се стремят да разрушат вече създаденото. Дори не могат да посочат конкретни имена на извършители, когато твърдят, че паметникът е фалшификация. Оказва се, че още няма теория, която да замени моята и да обясни наличието на документите в марсианските архиви…

— Божичко, сега съвсем се оплеска!

— …а трябва и да се има предвид, че те постоянно се преподреждат и класифицират наново.

— Аха, ето как искаш да се измъкнеш.

— Общо за хора като Доя, Сатарвал и Джордън е твърдението, че нищо в самия Айсхендж не може да ни подскаже възрастта му. Но, от друга страна, нищо не сочи и че това е скорошен градеж. Само че вече разполагаме с доказателство — Айсхендж е твърде стар. — Той поспря, за да осъзнаят слушателите му значението на тази реплика. — Всички знаете, че боклукът на Космоса — микрометеоритите — непрекъснато падат върху всички по-големи тела в нашата планетна система. При липса на атмосфера те оставят следи, дори най-малките частици сред тях. Микрометеоритите падат с неизменна интензивност, еднаква навсякъде в Сслънчевата система. Професор Мунд Столуърт от нашия университет получи субсидия от фондация „Холмс“ и извърши значителна изследователска работа в тази област. Установи особеностите при различните стойности на гравитацията за небесните тела и следователно следите от микрометеорити вече могат да бъдат използвани като точен метод за датиране. Професор Столуърт направи подробно компютърно сканиране на повърхностите на ледените колони от паметника, както и на околната територия, почистена от строителите. Според записаното в холограмите Столуърт установява, че Айсхендж е построен приблизително преди хиляда години, плюс-минус петстотин. Статията му по въпроса ще излезе в следващия брой на „Марсианска наука“. Той обяснява, че е невъзможно да измери възрастта на Айсхендж по-точно поради краткия времеви интервал, изминал от построяването му, а и защото е работил само с холограми, без да изследва самите повърхности. Разбира се, така най-скорошната възможна дата се измества в миналото с около сто и петдесет години преди посочената в надписа. Но може би това се обяснява с факта, че гладките ледени повърхности са по-белязани със следи от микрометеорити. Както и да е, нека само изтъкна, че е невъзможно толкова следи да бъдат оставени през кратък период, ако става дума за фалшификация, както твърдят моите критици.