Ким Робинсън - Айсхендж

Няколко години след преместването ми в Транзитната станция се събудих една сутрин, обвил с ръце едно съвсем младо момиче. „Слънцето“ тъкмо се бе включило и още светеше с половината си яркост, за ни даде утешителната илюзия, че е утро. Станах и се наведох няколко пъти, за да разкърша гърба си. Момичето също се събуди. На тази светлина ми изглеждаше на петнадесет, най-много на шестнадесет години. Протегна се като коте. Палтото й беше омачкано. Късно вечерта ме бе събудила, защото беше студено, а аз имах одеяло. Беше ми приятно да се сгрея, да усетя топлината на друг човек и през няколкото слоя дрехи.

Тя се надигна и изтупа с ръка панталона си. Усмихна ми се.

— Ей, искаш ли да закусим в „Червеното“? — попитах я.

— Не, трябва да ходя на работа. Благодаря, че не ме остави да мръзна.

Обърна се и тръгна през парка. Съпроводих я с поглед, докато се скри зад гъстия клонак на няколко лески. Рядко се случваше да видиш толкова млад човек в Транзитната станция.

Отидох да хапна сам. Казах „добро утро“ на касиерката Долорес, докато набираше прехвърлянето на парите от моята сметка в тяхната, но тя само вдигна рамене. Излязох и тръгнах безцелно по виещите се „нагоре“ улици. Понякога истинският свят прилича на холопредставление и каквото и да кажеш или направиш, няма значение, няма да промени нищо. Мразя такива сутрини.

За да се разведря, отскочих до пощата да проверя има ли нещо за мен. И в предадения мартенски брой на „Откъси“ от 2606-а намерих собствената си статия. Първата, която издадоха, плод на шестнадесет години усилия. Не бях се надявал да я видя в близките няколко месеца. Нададох тържествуващ вик и обезпокоих хората в съседните кабинки. Зачетох стръвно увода, още ми беше трудно да повярвам, че тези думи са родени от моето съзнание.

„Давидов и Айсхендж — опит за нов поглед

Едмонд Доя

Можем да изтъкнем разнообразни основания за предположението, че намереният на Плутон мегалит, наричан Айсхендж, е изграден през последните сто и петдесет години от все още неустановена група хора.

1. Едва когато корпорацията «Ферандо» предлага своите кораби от клас «Ферандо-Х» през 2443 година, става възможен полет от най-външните колонии до Плутон и обратно. Преди това, тъй като е бил максимално отдалечен по орбитата си от Слънцето и в отсрещната страна на планетната система спрямо Юпитер и Сатурн, а и поради ограничените възможности на всички типове кораби, предшестващи «Ферандо-Х», Плутон просто е бил недостъпен за хората. Следователно работната хипотеза, че Айсхендж е изграден след 2443 година, поне заслужава да бъде разгледана сериозно.

2. Теорията за експедицията на Давидов е единствената, която може да измести назад във времето това ограничение. Твърди се, че мегалитът е построен от група бивши миньори на астероиди, които напуснали Слънчевата система с два основно променени кораба от клас «Деймос-ПР». Но подробният анализ на тези твърдения и на данните, върху които се опират, показа следните несъответствия:

а/ Единствените сведения за съществуването на Марсианския космически съюз (групата, която предполагаемо е създала Айсхендж) са открити на две места: в папка в шкаф 14А23546-6 в архива в град Александрия, на Марс, и в дневника на Ема Вайл, открит в затрупана полева кола при разкопките в Нов Хюстън, също на Марс. Но докато в документи на Комитета за развитие на Марс могат да бъдат намерени имената на Давидов и други хора от папката и дневника, никъде другаде не е споменат Марсианският космически съюз. Това буди особено недоумение, след като бяха изяснени на някои обстоятелства около тези единствени източници за теорията «Давидов».

б/ Хорхе Балдер, професор по история в Университета в Хелас, на Марс, е правил проучвания по ранна марсианска история в архива в Александрия през 2536 година. Според записите в работния му дневник той не само се е запознал със съдържанието на всичките шест чекмеджета в шкаф 14А23546 по онова време, но е съставил и каталог. В него не се споменава изобщо за досието, намерено от професор Недерланд през 2548 година и отнасящо се за Олег Давидов и Марсианския космически съюз. Налага се изводът, че папката е оставена в шкафа наскоро преди проучванията на професор Недерланд.

в/ Работните дневници на експедицията, извършила разкопките в Нов Хюстън, посочват, че Уилям Стриклънд и Соуза Тиа, сътрудници на професор Недерланд, са провели сеизмично сканиране точно в района, където две седмици по-късно е намерена изоставената кола. Резултатите изобщо не позволяват да се установи наличието на толкова голям материален обект. През тези две седмици участниците в експедицията са били принудени да останат в лагера си поради разразилата се пясъчна буря, а след това колата била намерена в свлачище, което може да е било предизвикано и изкуствено чрез взрив…“