Ким Робинсън - Айсхендж

Затова реших да пришпоря събитията и да пусна статия, в която да разкрия ролята на Холмс, без да я посочвам пряко. Пратих текста в „Откъси“ и се появи още в следващия брой.

„…Опирайки се на данните, с които вече разполагаме, можем да изброим няколко задължителни характеристики на истинския създател на Айсхендж:

1. Достъп най-малко до един кораб като «Ферандо-Х» или от по-висок клас.

2. Възможност да извади кораба (или корабите) от регистрите и да попречи на полетния контрол да проследи маршрута му. Това изобщо не е лесно и самият факт, че е било постигнато, сочи наличието на сериозна оперативна база — например цяла флотилия от кораби, голяма корабостроителница или транспортна корпорация.

3. Възможността да си осигури съдействие и по-късно запазване на тайната от дванадесетте души минимално необходим екипаж на кораб от клас «Ферандо-Х», може би и на много повече хора.

4. Достъп до шкаф 14А23546 в стая 319 на марсианските архиви в град Александрия в периода между 2536 и 2548 година.

5. Да разполага с полева кола «Форд», произведена до средата на двадесет и трети век, както и с възможността да я зарови в свлачището до кратера на Нов Хюстън по време на двуседмичната буря през октомври 2547 година.

6. Да разполага със средства да извлече незабелязано големи късове лед от пръстените на Сатурн. Най-лесно е за лице, което по един или друг начин присъства постоянно в пространството около Сатурн.

7. Да разполага с оборудването, необходимо за оформянето на ледените колони и поставянето им на Плутон, без да останат следи от строителните работи. Експедицията на Давидов не е имала такава техника, дори да приемем, че тази експедиция е неоспорим факт.

8. Финансови ресурси за осигуряване и осъществяване на изброеното по-горе.

Самият паметник подсказва и други характеристики на създателя му:

1. Познаване на мегалитните култури в праисторическа Британия.

2. Придаване на особено значение на числото 2248.“

Две седмици след появата на моята кратка статия получих писмо.

„До г-н Едмонд Доя

18 септември 2609 г.

ПК 510

Транзитна станция

Скъпи господин Доя,

Отправям към вас молба да ме посетите, за да обсъдим някои въпроси от общ интерес. Ще ви осигуря превоз от Транзитната станция до Сатурн и обратно. Ако за вас е удобно, корабът «Йо» на капитан Пада може да тръгне незабавно. И ако можете да останете седмица или десетина дни при мен (за което ви моля настоятелно), ще успее да ви върне в Транзитната станция до Нова година.

На обзорния екран на „Йо“ Сатурн приличаше на ивичеста баскетболна топка. Пет-шест от неговите спътници се виждаха като бели полумесеци. Титан веднага се различаваше по размерите си и замъглените очертания заради атмосферата. Гледах го с любопитството, което човек изпитва към отдавна напуснатия дом.

Капитан Пада — спокойна мълчалива жена, която рядко виждах по време на полета — посочи над планетата.

— Виждате ли онази движеща се бяла точица? Това е нейният спътник. Ще се срещнем с него точно под пръстените.

— Има ли си име?

— Не. Просто Четвърти изкуствен спътник.

Пада излезе от залата. Аз останах и дадох команда екранът пак да показва Сатурн, докато видимите само като острие пръстени се разшириха и както си бях отнесен, престанах да възприемам гледката изцяло. Превключих екрана на координатите за спътника на Холмс.

Сближавахме се бързо. Беше голям — пръстен с диаметър около километър. Една блестяща ивица от него отразяваше слънчевата светлина, а друга част откъм Сатурн мъждукаше в жълти отражения. В единия край на оста — срещу дока за скачване — имаше малка стандартна обсерватория. Телескопът й май беше насочен към Сатурн. Спиците, съединяващи оста и колелото на спътника, изглеждаха тънки като жици. По самия пръстен бяха равномерно разположени прозорци, някои от тях издути навън. Много от помещенията зад прозорците бяха осветени и докато кръжахме край спътника, зървах за миг стени в червено и златно, изящни махагонови мебели, мраморни бюстове, огромен кристален полиелей. Видението сякаш се бе пренесло от стара приказка, попаднало на съвсем неподходящо време и място.

Най-големият прозорец беше почти тъмен, синкав полумрак изпълваше стаята и някой стоеше там — черен силует, загледан в нашия наближаващ кораб.

По вътрешната уредба капитан Пада ме покани да отида в преходната камера. Скоро щяхме да се скачим със спътника.