Ким Робинсън - Айсхендж

— Вероятно си права — съгласих се и аз. — Макар че хора като нея понякога се възгордяват и всеки дребен провал ги дразни неимоверно. Налага се да ви призная, че въпреки всички проучвания за Холмс не можах да открия основен, несъмнен мотив да построи Айсхендж. Почти сигурен съм, че тя го е направила, но ако е така, причината си остава загадка. Това обаче все по-малко ме учудва. Едва ли човек може да прозре причините за такава огромна фалшификация, като се рови в общодостъпните архиви много години по-късно. Значително по-вероятно е да си имаме работа с нещо лично, особено. — Въздъхнах. — Засега разполагаме само с косвените улики, които открихте. Несъмнено нещо е предизвикало промяна у нея, защото през 2550-а тя пуснала голям спътник в полярна орбита около Сатурн и оттогава живее там в уединение. Повече никакви грандиозни проекти. Май е станала отшелничка.

— Засега — изсумтя Ейприл.

— Щеше да ни е от полза, ако бе написала автобиография — обади се Андрю. — Но няма такъв текст във файловете.

— Което само по себе си е странно — побързах да отбележа. — В тази епоха на мемоари, кой не пише нищо за себе си?

— Фалшификатор? — с надежда подсказа Шон.

— Може и да е написала нещо — усъмни се Ейприл. — Само че не го е публикувала. Мнозина се въздържат да представят пред всички автобиографиите си — например Недерланд. Нали?

— Добре — казах сговорчиво. — И ти си права. Слабички сме по въпроса за подбудите. Но като ги добавим към конкретно установеното и качествата, които фалшификаторът непременно притежава, тя остава почти единствена в списъка. Има достатъчно голяма организация, за да потули изчезването на един-два кораба за няколко години. И наистина е необяснимо, че два нейни кораба са спрени от полети за цели пет години! Нейната фондация подпомага изследванията, които да потвърдят теорията за Давидов или поне да я измъкнат от блатото. Миналата седмица се обадих по видеофона на баща й Йоханес Токенер. Още живее на Марс. Институтът плати сметката за разговора. Попитах го дали е писал нещо за дъщеря си и дали бих могъл да го прочета. Каза, че никога не се е занимавал с това. Обясних му, че искам да напиша очерк за нея, и го попитах съгласен ли е да ми даде информация за младостта й. Отвърна, че предпочитал да не говори на тази тема. Настоях поне да ми каже кога е родена. Според него през 2248 година. Учуди се, че не съм намерил регистрацията, но предположи, че документите са унищожени по време на гражданската война.

Шон подсвирна.

— Годината, написана на паметника!

— Точно така. Рождената й година е издълбана на Айсхендж. И това може да е съвпадение, но станаха твърде много. Вече съм сигурен.

По-късно вечерта, след като прекъснахме замалко дискусията и пийнахме, Ейприл подхвана отново:

— Ти май само налучкваш.

— Така ли мислиш? — засмях се. — Предпочитам да наричам това разсъждения по индукция. Всеки използва точно този метод, независимо дали си го признава. В начините на работа не се различавам от Недерланд, нито дори от Теофилус Джонс! — Всички се засмяха. — Напоследък Джонс твърди, че паметникът бил съобщително средство на чужда раса, носило се през пространството, докато се забило случайно в повърхността на Плутон. Сериозно ви говоря! И има подръка „факти“, с които да подкрепи твърдението си. С всеки е така. Разликата е дали се отнасяш предпазливо към първоначалната си хипотеза и доколко си склонен да се усъмниш в нея. И никак не помага, ако намесваш чувства в работата си. Например Недерланд е изгарял от желание да се докаже, че Айсхендж е построен от експедицията на Давидов, защото това му помагало в политическите машинации на Марс. Следователно е забелязвал само онези факти, които е искал да признае.

— И за тебе е необходимо да отидеш на Плутон — подхвърли Андрю. — Колкото и да се напъва човек, проучванията само по записи го ограничават. Трябва да се съберете, да обърнете Айсхендж с хастара навън и да откриете неоспорими доказателства кой го е направил. Подробни изследвания, извършени от опитни археолози…

— Какъвто не съм — прекъснах го.

— Знам. Ти си историк.

— И маниак в ровенето из файловете — добави Ейприл.

— Необходимо е да се опитат всички методи на място — настоя Андрю.

— Правилно — казах му. — Именно от това имаме нужда.

Но как да организирам такава експедиция? Разходите ще бъдат огромни. И никой не би се забързал да подхване подобно начинание. В този свят на столетници никой не припира за нищо. Все някога ще стане, защо да се хабим излишно? Особено щом е толкова скъпо.