Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Пет пла… Джони! — Крис зяпна от изненада. — Нали нямаш предвид проучвателната мисия?

— А защо не?

— Какво означава това „защо не“? Та тя е научна експедиция, а не туристическа екскурзия за хора на средна възраст.

— Не забравяй, че аз съм почетен губернатор. Щом Лиз Телек е успяла да убеди Съвета да я приемат на Квазама, аз сигурно също бих могъл да се възползвам от нейните аргументи.

По лицето на Крис трепна един мускул.

— Вече си уредил това пътуване, нали? — попита тя, изпълнена с подозрения.

— Да, но ще замина само, ако дойдеш и ти. Не те лъжа, Крис. Ще бъда най-обикновен наблюдател. Евентуално ще вземам политически решения, но с нищо друго няма да се занимавам. За нас това наистина ще е нещо като ваканция.

Крис наведе очи.

— Само че ще бъде опасно, нали?

— Такъв беше животът ни в Ариел, когато се оженихме — вдигна рамене Джони. — Тогава ти като че ли не възразяваше особено.

— Тогава бях много по-млада.

— И какво от това? Защо пък цялото забавление да е само за Джъстин и Джошуа?

Джони беше очаквал, че ще последва някаква реакция, но бе съвсем неподготвен за смеха, в който избухна Крис. Искрен смях, неподправено весело настроение.

— Невъзможен си — възкликна тя и се извъртя на стола, за да го погледне в очите. — Преди малко ти казах, че се тревожа за тях. А какво се готвим да правим? Коледна размяна на тревоги!

— Може просто да стоварим всичките тревоги на Коруин. За братята сутрин, за родителите следобед, а вечер да се тревожи вместо мен в Съвета. Хайде, Крис, може би това е единственият ни шанс да видим мястото, където евентуално ще живеят нашите праправнуци. — „Във всеки случай, единственият шанс да го видим заедно — добави той наум — през трите или четирите години, които ми остават да живея.“

Лицето й с нищо не показа, че е проследила мисълта му, но минута по-късно тя въздъхна и кимна.

— Добре. Да отидем на тази екскурзия.

— Благодаря, скъпа — каза тихо Джони. Той знаеше, че това няма да компенсира мъката от раздялата със синовете й, които заминаваха неизвестно къде във Вселената, но все пак беше макар и малка утеха, че за известно време ще задържи поне съпруга си.

Джони се надяваше да е така. Въпреки неговите уверения, бе напълно възможно двама от тримата им сина да бъдат погълнати от Вселената и никога да не се върнат.

Съветът — заедно с един все по-разширяващ се кръг от доверени лица — неочаквано добре запази тайната за предложението на трофтите почти цели четири седмици, след което Стигър реши да разгласи новините. От гледна точка на Коруин, не можеше да се избере по-лош момент. Въпреки това, още по време на обсъждането с трофтите на финансовите подробности, неочаквано му бе възложено да отговаря за триста и осемдесет хиляди авентинци. Терон Юти и останалите губернатори щяха непосредствено да ръководят голяма част от тях, но имаше доста много политически въпроси, които можеха да решат само той и Джони. И понеже беше поел задължението да разтоварва колкото се може повече баща си, Коруин прекарваше значителна част от времето си на телефона и на обществената информационна мрежа.

За щастие реакцията като цяло беше положителна. Повечето от възраженията — от етичен характер — бяха обсъждани в семейство Моро и на дискусиите в Съвета. Слава Богу, никой не повдигна въпроса, който най-много тревожеше Коруин, а именно защо Съветът бе чакал почти два месеца, преди да потърси общественото мнение. На него той трудно можеше да отговори.

Но цялата тази работа по връзките с обществеността отклони вниманието му от подробностите по подготовката на мисията — всъщност, той напълно изпусна важния въпрос за състава на проучвателната експедиция и научи за него едва когато беше официално разгласен — по-точно, когато му се обади Джошуа.

— А пък аз се чудех защо си толкова спокоен — каза Джони, щом няколко минути по-късно Коруин отиде при него. — Предполагам, че трябваше да ти съобщя за решението ни.

— Да ми съобщиш! — изръмжа Коруин. — Най-малкото трябваше да го обсъдиш с останалите от семейството, преди да се запишеш.

— Откъде-накъде? — възкликна Джони. — Какво смятаме да правим аз и майка ти с живота си е лично наша работа. Ние сме достатъчно възрастни, за да можем самостоятелно да решаваме този въпрос. Според нас, смяната на обстановката ще ни се отрази добре. — Той вдигна вежди. — Да не би да искаш да кажеш, че ние с майка ти не знаем как да се оправим в непозната среда?