Тимъти Зан - Ударът на кобрата

Това превръщаше философските възражения на Джони за използването на кобрите като наемници в обикновен камуфлаж на обичаен рефлекс. Коруин почувства как гърлото му пресъхна при мисълта за онова, което смяташе, че е длъжен да каже. Ала сега не беше време да защитава позицията на баща си.

— Какво точно искаш? — попита направо той. — Договорен ангажимент да осъществяваме контрол над Квазама, независимо каква заплаха представлява тя за нас?

— Разбира се, че не — отвърна Телек. — Никой, който е с всичкия си няма да се съгласи на такова нещо. Единственото, което искам, е да се наемем с една разузнавателна мисия… за сметка на трофтите.

— Това няма ли да ни задължи да изпълним и останалото?

— Не, ако договорът бъде подготвен добре. — Тя стисна устни. — Можеш да зададеш и обратния въпрос: „Какви ще са последиците, ако извършим разузнаване на Квазама и после не устоим на думата си?“ Не мога да ти предложа по-добър отговор от този, който дадох преди петнадесет минути. Непознаването на заплахата от Квазама крие по-голям риск от това да изглеждаме слаби пред трофтите.

Коруин пое дълбоко дъх.

— Да разбирам ли, че би желала такова да е официалното предложение, което ще направим на Съвета след няколко часа?

— Много бих искала. Каквото и да ми струва.

Коруин посочи заседателната зала.

— Доколкото си спомням, предложението ти за разузнавателна мисия включва максимум дванадесет души, плюс екипажа на кораба. Бих желал двама от тези дванадесет души да предложи баща ми.

— За да е сигурно, че докладът на мисията ще е честен? — Лизабет кисело се усмихна. — Всъщност, идеята може би е добра, но Съветът едва ли ще приеме така лесно почетният губернатор да контролира шестнадесет процента от състава на мисията.

— Аз мога значително да подобря споразумението. Какво ще кажеш, ако в мисията включим една замаскирана кобра.

Той видя как очите й се разшириха от изненада и изпита удовлетворение.

— Мислех, че дълбокото сканиране на тялото открива дори екипировката на кобра — подхвърли тя.

— Така е — кимна Коруин. — Но подобно сканиране отнема петнадесет минути. Може ли високопоставени гости да бъдат подлагани на толкова обидна процедура?

Лизабет се намръщи.

— Трябва да отбележа, че разсъждаваш изключително като антропоморфно същество. Да предположим, че техните методи за такова сканиране са по-чувствителни или просто по-бързи от нашите? Но да приемем, че си прав. Какво предвиждаш по-нататък? Да натоварим на „Капка роса“ един хирургически екип за извършване на бърза операция?

— Съвсем не. Да речем, че изпратим двама души, които си приличат като две капки вода и единият от тях е кобра. Например моите братя-близнаци — Джошуа и Джъстин.

Телек шумно въздъхна.

— Хитро. Много хитро. Значи кобрата остава на кораба, докато чуждоземците проучват слезналия брат, а след това двамата се разменят, така ли? Интересна идея. Ами ако квазаманците използват нещо друго за идентификация? Например, звук или миризма?

Коруин вдигна рамене, като се опитваше да изглежда спокоен.

— Значи не ни е провървяло. Но повечето известни сухоземни хищници, включително тези на планетите на трофтите и Доминиона, разчитат главно на външния вид. Мисля, че рискът е приемлив, а ако не успеем, нищо няма да изгубим.

— Освен двете места от състава на екипа, които биха могли да се заемат от други хора. — Телек се облегна назад и насочи поглед някъде зад главата на Коруин. Той чакаше и се мъчеше да диша спокойно. Изведнъж тя се обърна към него и кимна.

— Добре, приемам споразумението при едно допълнително условие. Ти или по-добре баща ти да подкрепи моето предложение и аз да бъда включена в мисията.

— Ти? — изтърва се Коруин. — Но това е…

— Искаш да кажеш смешно? Едва ли. В мисията трябва да участват както учени, така и политици, а аз съм единственият човек, който отговаря и на двете изисквания, пък и здравето ми позволява да извърша това пътуване.

— Ти си биолог, изтъкнат учен.

— Вярно е. Но в екипа трябва да има и участник с ранг на губернатор, в случай че се наложи да се вземе важно политическо решение. Освен ако нямаш предвид някой синдикал, на когото може да се повери тази задача.

„А мога ли да се доверя на теб?“ Той стисна устни смутен.

— Имаш време да помислиш — каза тя спокойно, когато мълчанието се проточи. Телек погледна часовника си и стана. — Съставът на мисията ще бъде определен не по-рано от една-две седмици. Обсъди с Джони моето предложение. Мисля, че ще го одобрите. Време е да се връщаме в залата и да приемем препоръка за пленарното заседание на Съвета.