Тимъти Зан - Ударът на кобрата

— Съгласно правилника…

— О, за Бога, Бром, нека го одобрим и да вървим по-нататък — обади се Телек. — Тази сутрин имаме много работа.

— Чудесно. — Стигър вдигна вежди и се обърна към заседателите. — Възражения? Няма. Приема се. Някой успя ли да научи нещо от трофтите за тази Квазама?

Олър Рой от Палатин се прокашля.

— Опитах се да изкопча нещо от първия говорител. Мисля обаче, че старият номер за независимостта на планетите взе да се изтърква. Трофтите установиха по категоричен начин, че макар да сключваме самостоятелно търговски споразумения, в политическо отношение ние сме едно цяло. Според мен, когато ни каза, че ни е съобщил всичко, което знае, той беше съвсем честен.

— А може и да не е искал да ви каже нищо повече с надеждата, че ще успее да постигне по-висока цена от вашата — предположи Дилън Феърли, трети губернатор на Авентини. Коруин си помисли, че предположението е много наивно и показва липсата на опит в търговията с трофтите, която е под юрисдикцията на далечния западен регион. Вартансън, както можеше и да се допусне, не си направи труда да отчете този факт.

— Не ставайте смешен — изсумтя той. — Трофтите не обещават нищо, без да дадат ясно да се разбере, че наистина знаят нещо. За последните четиринадесет години не сте ли разбрали поне това?

Феърли се намръщи, но преди да отговори, Телек се намеси:

— Добре. Значи приемаме, че тлосите не знаят нищо повече. Следващата стъпка очевидно е да намерим някой, който знае. Аз виждам две възможности: демесна Балиу или самата Квазама.

— Един момент — обади се Коруин. — Следващата стъпка не е ли да разберем дали изобщо ни е необходима тази информация?

Телек го погледна строго.

— Разбира се, че ни е необходима. Как иначе ще вземем рационално решение?

— Най-рационалното решение засега е да отхвърлим предложението на тлосите — отговори Коруин. — Ако ние…

— Откога затварянето на очите пред реалностите се смята за рационално решение? — язвително го прекъсна Телек.

— Ние сега ще отхвърлим принципно предложението — поясни Коруин и почувства как по челото му изби пот. Джони го бе предупредил, че това мнение едва ли ще се приеме, но Коруин не беше очаквал толкова силна съпротива. — Което трябва да покаже, че не желаем да служим като наемни войници за…

— А къде остават нашите интереси? — апострофира го Хауи Вартансън. — Ако Квазама представлява заплаха за трофтите, тя вероятно е заплаха и за нас.

— Да, но… — Коруин млъкна. Логиката и красноречието му изневериха. „Успокой се — заповяда си той. — Тук няма от кого да се страхуваш.“

Докато се бореше с неочакваното си объркване, Стигър му дойде на помощ.

— Аз мисля, че това, което иска да ни каже Коруин, е, че след като отхвърлим предложението на Балиу, ние можем да изпратим експедиции на Квазама или на някоя от другите планети. Засега направеното от трофтите с нищо не ни ограничава. Ние сме свободни да действаме съобразно собствените си интереси.

— Звучи много разумно — отбеляза Телек. — За нещастие тази идея се натъква на един много сериозен практически въпрос: кой ще поеме разходите за тези проучвателни експедиции, ако трофтите откажат?

Феърли се размърда на стола си.

— Аз останах с впечатлението, че трофтите ни предлагат само онези пет планети, без да поемат каквито и да било разходи.

— Официално още не сме подписали договор. Можем да включим и разходите в него — посочи Рой замислено. — Но това ще ангажира в продължение на няколко години голям брой кобри. За колко време може да ги подготви Академията?

— Хирургическите операции и обучението ще отнемат общо три месеца — каза Коруин, възстановил спокойствието си. — За подбора на кандидатите ще са ни необходими две седмици.

— Целият процес може да бъде съкратен до по-малко от седем седмици — намеси се Телек и размаха една магнитна карта, преди да я пъхне в рекордера. — Преди няколко дни говорих с двама специалисти по тези въпроси: Кали Халоран — съекипник на Джони от войната с трофтите и Алмо Пири — понастоящем ръководител на операциите, провеждани от кобрите в региона Сизра. И двамата ми дадоха точни данни за необходимите разходи — както за първоначалното проучване, така също и за трите най-вероятни типа военни операции.

Коруин впери поглед в появилите се на неговия дисплей цифри. Двете имена, които Лизабет Телек вкара така спокойно в дискусията, заподскачаха като неексплоадирали гранати във вцепенения му ум. Кали Халоран — един от най-старите и най-доверени приятели на баща му; и Алмо Пири — приятел на семейство Моро откакто се помнеше. Той погледна над екрана, видя хладните очи на Телек, насочени към него и изведнъж проумя целия й замисъл.