Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

Ласе, Бусе и Уле щяха да бдят в стаята на момчетата. Между нея и моята има един голям тъмен таван. Тъкмо почнахме бдението, и чухме тихи стъпки по тавана. И след малко гръмна страхотен пукот, но не му обърнахме внимание. Сетихме се, че момчетата искат да ни подлъжат да излезем на тавана. А познавахме вече бомбичките на Ласе.

Но след това не стана нищо повече и тогава взехме да любопитстваме. Надникнахме през вратата. Навън беше съвсем тъмно и тихо. Решихме да се прокраднем през тавана и да погледнем през ключалката на момчетата, за да видим какво правят.

— Нищо не виждам — каза Брита, която погледна първа. — Май не са тук.

— Няма да се учудя, ако са легнали и спят — каза Ана.

— Чудесни новогодишни бдители, няма що! — рекох. — Елате, ще влезем да вземем една от бомбичките на Ласе и ще ги събудим.

Бум, изтрещя нещо точно зад нас. А ние подскочихме до небето, така се стреснахме.

— Тия разбойници са се скрили тук на тавана! — писна Ана.

Изтичах да си взема фенерчето и почнахме да осветяваме навред из ъглите и зад всички стари сандъци и дрехи. Обаче не се виждаха никакви момчета.

— Много странна работа — каза Брита.

Бум, изтрещя пак нещо точно зад нас. Беше друга бомбичка. Още малко и щяхме да повярваме, че вилнеят призраци.

— Ех, само да ми падне тоя Ласе — закани се Брита. — Така ще го напердаша, че да ме помни.

— Хайде да те видя как ще го направиш! — чухме гласа на Ласе високо над главите си.

И горе, на гредите под покрива, седяха Ласе, Бусе и Уле. Страшно се ядосахме.

— Как върви вашето тъпо бдение? — попита Ласе.

— Добре, благодаря — казах. — Тъкмо почваме да леем олово, за да видим какво ще ни се случи догодина.

Ей, много бяха любопитни! Дойдоха в моята стая и като видяха колко ни е хубаво със свещи и открит огън, и всичко останало, решиха да пренесат своето бдение при нас. Бусе изтича и донесе техните ябълки и орехи, и хвойновата лимонада.

После стопихме оловото в черпака на огъня в печката и всеки от нас изля по малко олово във водата в моя леген. Ласе сипа пръв. След като бучката олово се втвърди, той я извади и внимателно я огледа. Сетне каза:

— Изглежда, че ще стана крал. Защото това е същинска кралска корона.

— Ха-ха! — изсмя се Ана. — Това е същинска книга, не виждаш ли?! И значи, че догодина ще ходиш на училище.

Моята бучка олово изглеждаше много странно.

— Струва ми се, че прилича на колело — каза Уле.

Страшно се зарадвах, защото мечтая да си имам колело.

След като всички бяха излели своите бучки, седнахме на пода пред огъня и си разказвахме приказки. Брита много я бива да разказва приказки! Ядохме много ябълки и орехи и пихме хвойнова лимонада. И орехувахме. Брита и Ана знаят чудесен начин да орехуват. Ето как беше.

Първо Брита каза:

— Печката дими!

Ана отговори:

— Ще изтичам на тавана!

Тогава Брита попита:

— Колко момчета ще вземеш със себе си?

— Пет — каза Ана. И тъй като Брита имаше точно пет ореха в ръката, трябваше да й ги даде, защото Ана беше спечелила орехуването. След това орехувахме и по много други начини. И на Ана така й вървеше, че като свършихме, имаше два пъти повече орехи от когото и да било от нас.

Не щеш ли, Бусе взе страхотно да се прозява. Най-сетне каза, че ще си легне на леглото ми да бди оттам. И го направи. Но не минаха дори две минути и той вече спеше. Мама и татко се качиха да ни кажат лека нощ, защото нямаха намерение да бдят, докато дойде Новата година.

Попитахме Ласе колко е часът.

— Десет и половина — отговори той.

Струва ми се, че новогодишната нощ е по-дълга от другите нощи. Вече си мислех, че никога няма да стане дванайсет часът. Но най-после все пак стана! Тогава се опитахме да събудим Бусе, ама беше просто невъзможно. Угасихме лампата, застанахме до прозореца и се загледахме навън в тъмната нощ да видим дали ще дофучи Новата година. Обаче нищо не видяхме. След това пихме хвойнова лимонада и крещяхме:

— Да живее Новата година!

Решихме всяка година да правим новогодишно бдение, защото беше толкова весело.

Накрая не исках вече нищо друго, освен да си легна. А Бусе спеше в леглото ми. Хванахме го всички заедно за ръцете и краката и го замъкнахме в неговото легло. И той изобщо не се събуди. Ласе го съблече и му нахлузи нощницата. После му върза в косата една от моите панделки.

— Нека стои там до утре, та Бусе да разбере, че се е веселил на новогодишното бдение — каза Ласе.

Най-веселото през коледната ваканция беше гощавката у леля Йени. Леля Йени живее в едно стопанство, което е далеч от другата страна на Голямо село. Всички от село Шумотевица бяхме канени у тях един неделен ден след Коледа. Трябваше да пътуваме много, много часове с шейната, за да стигнем дотам.