Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Страшилището на Севера — каза Ласе. Той явно не може да мисли за нищо друго, освен за своето глупаво Страшилище на Севера. Що за тъпо име за такова сладко теленце!

— Като порасне, може да стане злобен, опасен бик — рече Ласе.

Уле предложи телето да се казва Петър и татко реши, че му отива.

— Нека поне да се казва Петър на Севера — рече Ласе.

После изтичахме при дядо и му разказахме, че Лота си има теленце.

След това вече стана време да си лягаме. Тъкмо когато Ласе, Бусе и аз стигнахме на тавана и исках да си вляза в стаята, Ласе каза:

— Ох-ох, да-да, какъв късмет все пак, че не се удавчих.

— Я се хвърли пак в езерото! — викна Бусе.

Когато коледната ваканция свърши, снегът все още ставаше за пързаляне и ходехме на училище с шейни. Имахме три. Понякога ги връзвахме една за друга и ставаше дълга шейна с повече места.

Госпожицата каза, че се радва да ни види отново. И аз се радвах да видя пак Госпожицата. Толкова е мила! Тя почерпи всички деца с бонбони, защото било първият учебен ден. Тези бонбони бяха купени в Стокхолм. Госпожицата била там през коледната ваканция. Това е единственият път, когато съм яла бонбони, купени в Стокхолм.

Освен това се зарадвах да видя пак всички деца от Голямо село. През междучасията си разменяме картинки — е, момчетата не, естествено. В нашия клас има едно момиче, което се казва Ана-Грета. Тя има страшно много картинки. В първото междучасие след коледната ваканция разменях с нея. Дадох й една кошничка с цветя и едно джудже срещу една принцеса. Това е почти най-хубавата картинка, която съм виждала. Та смятам, че направих добра замяна.

През междучасията момчетата обикновено играят на война със снежни топки. Зимно време. Напролет играят на топчета. Ние пък тогава играем на дама. Когато момчетата не знаят какво друго да правят, почват да се бият. А в часовете вършат какви ли не безобразия — и през зимата, и през пролетта. Госпожицата казва, че според нея има нещо, от което момчетата ги засърбяват ръцете, та не могат да се стърпят да не вършат пакости. Мисля, че Ласе особено много го сърбят ръцете. Познайте какво направи веднъж! Бусе му беше подарил на Коледа едно смешно гумено прасенце. То можеше да се надува, а когато му се изпускаше въздухът, прасето квичеше силно и пискливо. И един ден Ласе донесе прасето в училище. Ласе не ходи в един клас с мен, но тъй като сме само 23 деца в цялото училище, всички седим в същата класна стая. А то и без това има само една класна стая. И една Госпожица.

Затова знам какво се случи с прасето. Нашият клас имаше четене. За мен това е най-забавният предмет в училище. Тъкмо дойде мой ред да чета. Беше нещо за крал Густаф Васа.

„Тогава кралят се разрида“ — прочетох аз. И в следващия миг прозвуча едно страшно тъжно квичене, та човек би рекъл, че Густаф Васа квичи. Но не беше той. А прасето в чина на Ласе. Защото той беше мушнал ръката си в чина и извадил запушалката отзад на прасето, за да му излезе въздухът. Всички деца се закискаха. Госпожицата изглеждаше, сякаш и тя ще се разсмее, но не го направи. Изпрати Ласе да стои целия час в позорния ъгъл. Заедно с прасето.

Обаче не само Ласе прави лудории. Всички момчета са почти еднакви. Веднъж Госпожицата щеше да ходи на събрание, а ние трябваше да смятаме и рисуваме. Госпожицата каза на Брита да седне отпред на катедрата вместо нея. Защото Брита е много силна ученичка.

Но Госпожицата едва беше излязла през вратата и момчетата се разбесняха.

— Госпожице, Госпожице! — крещяха и размахваха ръце към Брита.

— Какво искате? — попита Брита.

— Искаме да излезем! — викнаха всички. А едно момче, дето се казва Стиг, дигна ръка и изкрещя:

— Госпожице, колко бифтека стават от една крава?

Пък Бусе попита:

— Госпожице, чухте ли, че картофите растат добре тази година?

Брита отговори:

— Да, чух.

Тогава Бусе каза:

— Страшно остър слух имате, Госпожице!

Ласе дигна ръка и попита дали може да покаже на Госпожицата какво е нарисувал. И отиде при Брита с блокчето си. Но целият лист беше покрит с черна боя.

— Какво представлява това? — попита Брита.

— Представлява петима черни негри в тъмен дрешник — отговори Ласе.

Така че на Брита никак не й се хареса да бъде учителка. Зарадва се, когато нашата истинска Госпожица се върна. А тя попита дали децата са слушали. Тогава Брита отговори:

— Момчетата не!

И Госпожицата се скара на момчетата и им каза, че всички трябва да останат след часовете и да решават задачи още цял час. Но, представете си, в междучасието онзи Стиг отиде при Брита и извика „Портаджийка, бум-бум“ и я удари с училищната си чанта по главата. Не беше справедливо, нали?