Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Ето, тук лежи млада Швеция, метър подир метър! — каза татко.

Като останахме сами, уж трябваше да спим. Но мисля, че е почти невъзможно да накараш четиринайсет хлапета да мълчат. Нана ни разказа за някакво голямо съкровище, което много, много отдавна един рицар бил заровил там наблизо. Ласе искаше да излезе посред нощ, за да го разкопае. Обаче Нана каза, че никой не можел да го намери, защото съкровището било омагьосано. Тогава аз заспах.

Тръгнахме си чак късно следобед на другия ден. Докато се прибрахме, стана съвсем тъмно. На връщане не си подвиквахме нищо, защото бяхме страшно уморени. Излегнах се назад в шейната и се загледах в звездите. Бяха толкова много, много и толкова далече! Сгуших се още по-навътре в топлите кожуси и си запях тихичко, за да не ме чуят Ласе и Бусе:

Надявам се догодина пак да отида на коледна гощавка у леля Йени.

Ако човек прекоси пасището на Северната къща, стига до едно малко езеро. По него зиме се пързаляме с кънки. Тази година ледът беше чудесен и лъскав. Един ден мама не искаше да ни пусне на езерото, защото татко и чичо Ерик бяха изсекли голяма дупка в леда. Вадиха лед за нашата подземна изба. Но аз казах:

— Нали виждаме хвойновите клонки, които забодоха наоколо, и ще се пазим от дупката.

Тогава тя ни позволи да отидем.

Понякога Ласе е доста глупав. Особено, когато иска да се изфука. Точно това направи сега. Тръгна да се пързаля колкото може по-близо до дупката.

— Я гледайте, идва славният кънкьор от село Шумотевица! — крещеше той, засилваше се право към дупката и завиваше едва в последния миг.

— Стига, Ласе, да не си полудял?! — каза Уле.

Всички се карахме на Ласе, но не помагаше. Почна да се пързаля на криволици и завъртулки около дупката. Отвреме навреме караше и заднешком.

— Ето го, лети гордият, славен кънкьор от село Шумотевица — провикна се пак.

И наистина излетя. Цопна заднешком право в дупката, защото беше стигнал до самия ръб. Развикахме се. А Ласе крещеше по-силно от всички ни. Ужасно се изплашихме и вече мислехме, че Ласе ще се удави. После легнахме в дълга редица на леда и всеки хвана краката на предния. Бусе лежеше най-отпред до дупката и всички се стискахме здраво за краката. Така Бусе измъкна Ласе от дупката и хукнахме презглава към къщи. Ласе почти плачеше, но не съвсем.

— Ами ако се беше прибрал у дома удавчен? — попита Бусе.

— Не се казва „удавчен“, глупендер такъв! — тросна му се Ласе. Но май че все пак обичаше Бусе, защото Бусе го беше извадил от водата. А по-късно този следобед той подари на Бусе сума оловни войници.

Мама много се разсърди на Ласе, задето е паднал в езерото. Прати го да си легне и да пие горещо мляко, за да се стопли. А после трябваше да лежи още няколко часа. „Нека помисли за греховете си“ — каза мама. Именно тогава той даде на Бусе оловните войници.

Но вечерта си построихме снежни крепости в градината и направихме битка със снежни топки, а тогава Ласе беше с нас, разбира се. Брита, Ана и аз имахме една крепост, а момчетата — друга. Но момчетата правят винаги страшно корави снежни топки и хвърлят много силно. Мисля, че е несправедливо. Нападнаха нашата крепост с по няколко снежни топки в ръце и Ласе крещеше:

— Бой и победа! Идва Страшилището на Севера!

Но тогава Брита се обади:

— Така ли?! Аз пък мислех, че е славният кънкьор от село Шумотевица!

След това Ласе доста време нищо не каза.

Но момчетата превзеха нашата крепост и ни плениха, и казаха, че цяла вечер трябва да им правим снежни топки, иначе ще ни осъдят на смърт.

— За какво ви са толкова много снежни топки? — попита Ана.

— Ще си ги пазим за лятото, че тогава трудно се намират — отговори Ласе.

— Я се хвърли пак в езерото! — сопна му се Ана.

После Брита, Ана и аз отидохме в обора, защото ни стана студено. А там беше топло и хубаво. Почнахме да играем на гоненица. Подир малко пристигнаха и момчетата. Кравите ни гледаха ококорено. Кравите като че ли не разбират защо играем на гоненица. Пък като се замисля, и аз не знам. Обаче е весело и толкоз.

Много скоро дойде и татко. Каза, че не бива да играем повече на гоненица. Защото една от кравите щяла да си има теленце. И затова не трябвало да се вдига шум наоколо. Лота щеше да се отелва. Останахме да гледаме. Татко трябваше да помогне на теленцето да излезе. Оказа се биче и беше много сладко. Лота го ближеше и изглеждаше много доволна. Татко искаше да му помогнем да измисли име за телето.