Астрид Линдгрен - Ние, децата от Шумотевица

— Не можеш ли да го измислиш веднага? — попита Бусе.

Но Ласе каза, че за такъв склон трябвало много барут и динамит, и болтове и докато стане, щели да минат десет години. А толкова дълго не можехме да чакаме.

Когато най-сетне извлякохме шейната нагоре по всичките склонове, и тъкмо щяхме да седнем върху нея пред нашия обор, оттам излязоха татко и таткото на Уле, и таткото на Брита и Ана. И татко каза:

— Слушайте, деца, ще ни дадете ли за малко шейната?

И взе, че седна на шейната и с него чичо Ерик и чичо Нилс. После се спуснаха надолу. Ние зачакахме. Но когато се върнаха, поискаха да им дадем шейната още веднъж, защото им било толкова забавно да се пързалят. Чудна работа, колко детински могат да се държат понякога големите хора!

Тогава обаче взехме шейната за дърва на Северната и потеглихме подир татковците. А когато стигнахме насред първия склон, ги видяхме проснати в една пряспа и се заливаха от смях.

— Не те бива да управляваш, Ерик — каза татко.

Беше просто невъзможно да ги накараме да оставят шейната. Спускаха се, спускаха се, спускаха се, докато най-сетне майката на Брита и Ана дойде и каза на чичо Ерик, че трябва да се прибере, за да нацепи малко дърва.

— Човек никога не може да се позабавлява — каза чичо Ерик и се смееше, докато отупваше снега от дрехите си.

Като останахме пак сами, направихме състезание. Брита, Ана и аз взехме шейната на Северната, а Ласе, Бусе и Уле — на Средната. Шейните уж бяха викингски кораби, които плаваха в морето. Ласе нарече шейната на момчетата „Дълъг змей“, а ние нарекохме нашата „Златна роза“, обаче Ласе каза, че това било страшно тъпо име за викингски кораб.

— Много важно! — отговорихме ние. — Стига да е хубаво.

След като вече бяхме нарекли кораба си, не искахме да му сменяме името само защото Ласе го смята за тъпо.

Състезанието беше много напрегнато. „Дълъг змей“ и „Златна роза“ се плъзгаха през цялото време точно един до друг. Момчетата непрестанно крещяха:

Ама вместо това се прекатури „Дълъг змей“. Заби се право в една пряспа. А „Златна роза“ се спусна чудесно чак до големия бор на края на второто надолнище, където беше финалът.

— Така ви се пада, като се фукате — каза Брита след това на Ласе.

Но Бусе си беше ударил главата в един корен и му излезе голяма цицина на челото, тъй че не ни се пързаляше повече. Освен това се беше стъмнило и бяхме много огладнели. Затова се прибрахме вкъщи.

Сутринта в деня срещу Нова година, докато си ядях кашата в кухнята, пристигнаха Брита и Ана. Изглеждаха много запалени за нещо. Брита каза:

— Лиза, искаш ли да направим заедно бдение и да дочакаме Новата година?

— О, да! Как да не искам! — отговорих. Защото предложението ми се стори много хубаво. Но първо трябваше да попитам мама бива ли да остана будна до 12 часа, когато идва Новата година. Тя ми позволи. Веднага решихме да бдим в моята стая. Мама каза, че ще ни даде ябълки, орехи и хвойнова лимонада, с които да се угощаваме.

Подир малко дойдоха Ласе и Бусе и им казах:

— Довечера Брита, Ана и аз ще направим новогодишно бдение!

Тогава Ласе рече:

— Бусе, Уле и аз също. Отдавна сме го намислили.

Обаче съм съвсем сигурна, че го съчини в момента и че момчетата щяха да си направят новогодишно бдение само защото ние щяхме да го правим.

Хукнахме при дядо и го попитахме дали иска да участва в нашето бдение. Но дядо каза, че вечер винаги много му се доспивало. Дядо е толкова добричък! Отиде до дрешника си и извади цял куп дребни оловни парчета, и ни ги даде.

— Няма да е истинско новогодишно бдение, ако не топите олово — каза.

Обясни ни, че като разтопиш олово и го излееш в студена вода, може да узнаеш какво ще ти се случи през новата година. Например, ако оловото прилича на пара, това значи, че през новата година ще получиш много пари. Даде ни и един черпак, който момчетата използват, за да си леят оловни войници.

Не казахме на момчетата, че дядо ни е дал олово.

Ех, колко весело беше тази вечер! Подредих си чудесно стаята. Извадих всички черги навън и ги изтупах, избърсах праха навсякъде и взех един много красив свещник с пет свещи. Сложих го насред масата, а наоколо наредих купата с ябълките, каната с хвойновата лимонада и купата с орехите. Когато дойдоха Брита и Ана, свещите вече горяха красиво и зиданата печка стоеше отворена, за да се вижда огънят.

— Обичам новогодишни бдения — каза Ана.