В кухненското преддверие беше тъмно като в рог. Похлопахме на вратата, после я отворихме и хвърлихме пакетите в кухнята. Тогава Брита и Ана дотърчаха и ни казаха да влезем, за да опитаме от техните коледни сладки и карамелени бонбони. И ние влязохме. Тогава и ние получихме пакети с коледни подаръци. После Брита и Ана си сложиха дядоколедни маски и тръгнахме всички заедно към Южната при Уле. Той седеше в тяхната кухня и също чакаше. Свип се разлая страхотно, като видя изведнъж пет Дядо Коледовци. Уле взе своята дядоколедна маска и всички се втурнахме навън в мрака и почнахме да играем, че уж сме истински Дядо Коледовци и разнасяме подаръци на хората.
Най-сетне стана вечер и седнахме да вечеряме около масата в кухнята. На масата горяха свещи и имаше страшно много гозби, но аз ядох почти само шунка. И каша, разбира се, та дано ми се падне бадемът. Но не ми се падна. Имаме един ратай, дето се казва Оскар. Той харесва много Агда, нашата домашна помощничка. Казват, че този, комуто се падне бадемът в коледната каша, щял непременно да се ожени през новата година. И представете си, бадемът се беше разцепил на две и на Оскар и Агда се падна по една половинка. Ох, как се смяхме, Ласе, Бусе и аз! Агда се ядоса и каза, че „това сигурно е номер на дечурлигата“. Но можехме ли ние да сме виновни, задето бадемът се е разцепил?!
Докато ядяхме кашата, измисляхме стихчета. Ласе съчини това:
На две се разцепи бадемът.
Оскар и Агда ще се оженят.
Чудесно го измисли, нали?! Но Агда не беше съгласна. Обаче после се развесели малко, докато всички й помагахме да избърше съдовете. А ние го направихме, за да стане по-бързо, та да дойде ред на подаръците.
След това насядахме в гостната. Свещите на елхата и на масата горяха. Цялата настръхнах, както винаги, когато е тъй хубаво и чакам напрегнато. Татко ни чете от Библията за малкия Исус. Аз пък прочетох едно страхотно хубаво стихотворение, което започва така: „Ти, хубаво дете Исус, на сламата положено…“. В това стихотворение се казва, че всъщност малкият Исус би трябвало да получи много подаръци и торта, и аз съм съгласна. Но вместо това ние получаваме подаръците.
Докато всички останали пеехме „Когато коледното утро просветлее“, Ласе се измъкна навън и подир малко се върна, облечен като Дядо Коледа с голяма торба на гърба.
— Тук има ли добри деца? — попита той.
— Да, две — отговори Бусе, — но имаме и един пакостник, който се казва Ласе. Ама в момента като че ли е излязъл и така е по-добре.
— Чувал съм за него — каза Дядо Коледа. — Той е най-доброто момче в този край. И ще получи повече подаръци от всички останали.
Обаче не получи. За всички имаше по еднакво много подаръци. За мен една нова кукла и три книги, една забавна игра, плат за рокля, ръкавици и какво ли не още. Получих общо петнайсет подаръка. За мама бях ушила една покривка с бродерия на кръстчета. Тя много й се зарадва. На татко бях купила календар. Той също му се зарадва. Обичам хората да се радват, когато им правя коледни подаръци. Толкова е хубаво — все едно, че аз получавам подаръци. На Ласе и Бусе подарих оловни войници.
След това танцувахме около елхата и тогава дойдоха всички от Северната и от Южната, и се хванаха да танцуват с нас. Дядо също дойде, но не можеше да участва. Мисля, че танцувахме „Пак дойде Коледа“ и „Косим, косим овеса“ поне по двайсет пъти.
Вечерта наредих всичките си коледни подаръци на масата до леглото, за да ги видя, щом се събудя сутринта.
Всичко е прекрасно на Коледа. Колко жалко, че Коледа не идва по-често!
Село Шумотевица лежи много нависоко и когато отиваме в Голямо село, където ходим на училище и където са магазините, почти целият път е надолнище. Но като се прибираме, е нагорнище, разбира се. Ласе казва, че когато порасне и стане въртележко-винтоврътков инженер, щял да измисли един склон, който да се обръща, та винаги да е надолнище.
Склоновете от село Шумотевица до Голямо село са най-хубавите склонове за спускане с шейни, които човек може да си представи. Цялата коледна ваканция се пързаляме по тях.
На третия ден на Коледа тази година, след като бяхме прочели всичките книги, които получихме за Коледа, и бяхме изяли всичките си меденки, Ласе извади голямата шейна за дърва. И всички ние, децата от село Шумотевица, се понесохме по надолнищата. Ласе управляваше.
— Вардааа! — крещяхме колкото ни глас държи. Макар че всъщност нямаше нужда, защото по нашите хълмове много рядко се вестява някой. Но все пак беше весело да крещим, докато се спускахме надолу с бясна скорост. После доста трудно се изкатерихме пак до село Шумотевица и Ласе все говореше за онзи склон, дето се обръща, който щял да измисли.
Читать дальше