Свобода Бъчварова: Приключенията на Фильо и Макензен

— Избухнаха десет бомби, нали? — попита фугенистът.

— Десет — повториха момчетата.

— А сме сложили дванадесет, нали така?

— Точно така — потвърдиха двамата.

— Ама не е така! Десет бомби — десет взрива, а не дванадесет. Ще обискирам всички без изключение. Според мене липсват две капсули и още нещо…

Децата трепнаха.

— Нека да почакаме до довечера. Иначе ще обидим хората… — каза Фильо.

— Добре — съгласи се бай Пецо. — Но ако до довечера не ги намерим, ще обискираме всички. И за да не ги обидим, ще почнем от нас.

Двамата приятели мълчаливо се разделиха с бай Пецо и се спуснаха към добичетата. На бърза ръка ги оправиха и потеглиха. Като се поотдалечиха, Макензен каза:

— Целият се изпотих… За малко щеше да ни открие… Това да намериш злато било голяма беля!…

— Слушай, Маке, нека да кажем за касата! Ще стане нещо.

— Да кажем бе! Ама ти кле ли се?

— Клех се! — каза Фильо.

— А знаеш ли какво става с клетвопрестъпниците? — попита Макензен.

— Какво?

— Като бяхме с християнското братство на Рилския манастир, видях изписани клетвопрестъпниците. Цяла вечност ги варят в катран!… И децата ти ще бъдат кьорави… Нали така се кле?

— Е, няма как… — въздъхна Фильо. — Щом сме се клели.

Влезнаха заедно с добичетата в двора на дядо Дончо Манлихерата. Тук бяха и Мите, и Стоилко, и Вангел.

— Айде бре, момчета! Очите ни изтекоха да ви чекам… — възкликна войводата. — Носите ли?

Макензен извади от пазвата си два пакета взрив и от джоба две капсули. Дядо Дончо протегна ръка.

— По-внимателно… — предупреди го Фильо.

— Дете, детееее… — каза той. — Кога яз като тебе немах мустаци, веке знаех що е бомба!

— Айде, дядо Дончо, да почнуваме! — нетърпеливо подкана Стоилко.

— Ни сум ял, ни сум спал… — добави Мите.

— Да си разделиме един път парите, па сетне лесно… — каза Вангел.

— Е те, дойдохме си на думата… — подзе дядо Дончо. — За дебелата искам да кажум. Викам така: яз — два дела, Стоилко, Мите и Вангел — един дел, Макето и Фильо — като най-маленки, по половин.

— Тая нема да стане! — разгневи се Фильо. — Всички по равно! И на бай Пецо фугениста също дял!

— Що се разправяш со тия деца, дедо Дончо? — каза Стоилко. — Дай им сиктеро и толкова!

— Хайде да си тръгваме! — дръпна Фильо приятеля си.

— Ще видим кой на кого ще даде сиктера…

— Стой, Фильо! — рече спокойно войводата. — Ние искаме само да проверим дали сте заклетници. — Той намигна на останалите селяни.

— По равно, по братски, те, деца, така ке биде! И на бай Пецо дел, и на властта дел, и на нас! На нас, оти сме нашли златото и сме го спасили от айдуците, а на властта — оти така требе! — многозначително подчерта дядо Дончо. — А касата ке отворим по пладне, кога на обекто почнат да пукат бомбите…

Фильо ритна Томи, който стоеше до касата, покрита с чувал, и все нещо душеше там. Децата напускаха двора, без нито дума повече. Следобед двамата застанаха пред готварницата в централния лагер и зачакаха да натоварят яденето. Дойде командирката До̀бра. Томи с радостен лай я посрещна и пъргаво скачаше около нея.

— Добре, че ви видях! Имам голяма изненада за вас…

— Каква? — попита с уплаха Фильо.

— От сутринта бате ви Венчо е тук по работа. — Като чу името Венчо, Томи се разлая още по-силно, сякаш бе разбрал всичко.

— Сега къде е?

— Из планината.

— За-а-а… — взе да пелтечи Макензен от страх.

Фильо бързо го ръгна по ребрата и той млъкна. Двамата потеглиха без коментари. До̀бра учудено ги проследи с поглед. Скоро стъпиха пак на планинската пътека.

— За аероплана ли искаше да кажеш? — сети се Фильо.

— Не, аз така се омотах, че… За какво ли бате Венчо ще дойде тук?

— Знаеш ли какво става с нас? — каза Фильо.

— Ние и на бате Венчо ще купим костюм с вратовръзка и часовник — отвърна Макензен колебливо.

— Тука в главата ти няма нищо! — чукна го Фильо по челото… — Тая каса ще ни изяде. Ама кой ни дявол караше да се клеем…

Като стигнаха, всички бригадири се спуснаха към тях да вземат храната. Само бай Пецо не се мяркаше никъде. Момчетата също си отделиха своето ядене и се канеха да се оттеглят с канчетата си. Неочаквано пред тях се изправи бай Пецо.

— Дошли са от милицията… — съобщи той. — Сигурно е за взрива. Ако до довечера не го открием, ще им кажа.

— На кой ли пък му е притрябвало взрив! — изтърси Макензен ни в клин, ни в ръкав. Какво ли не прави човек, като е гузен.

— Ами на некой рибар, да изтепа рибата в потока… — каза бай Пецо.