Свобода Бъчварова: Приключенията на Фильо и Макензен

— Тогава не си ми приятел! — каза Фильо. — Пееш на поповете, а когато е за мен — не искаш, така ли?

— Ама ти си влюбен в Еми, а?

— Кой, аз ли?!

Двамата застанаха настръхнали един срещу друг. Още малко и щяха да се сбият. Томи зае неутрална позиция настрани.

— Добре де! Като се ожените, ще вит свиря на сватбата — каза примирително Макензен.

Мирът бе възстановен. Двамата, сега напълно свободни, наново заскитаха из града…

Фильо и Макензен не бързаха да се приберат в къщи, ръководени от старото войнишко правило: „Не се мотай около началниците!“, тоест — домашните, за да не ти намерят работа. Затова те започнаха дълга обиколка, докато стане време за обяд. На една уличка три малки деца играеха футбол. Фильо и Макензен се загледаха в играта. Искаше им се да се намесят.

— Не така бе! — каза Фильо на едното дете. — Бягай, аз ще бия дузпата!

Децата почтително го погледнаха. Фильо постави топката и се засили. Тя направи красива парабола и отиде право към прозореца на съседната кокетна едноетажна къща с голям двор и овощни дръвчета. Той се счупи с трясък. Фильо и Макензен гледаха с голямо учудване резултата. Но от къщата излезе възрастен човек, елегантно облечен, с бастун. Двамата побягнаха. Беше председателят на окръжния съд — стар ерген.

— Аз ви познавам… — извика човекът.

Малките деца останаха под прозореца.

— Чичо, не сме ние… — в хор отговориха дружно те.

— Познавам ги — въздъхна възрастният човек, после се усмихна. — И Фильо, и оня с маршалското име… те ми обраха черешата напролет, нали?

— Те — казаха в хор децата.

Скрити зад съседния дувар, Фильо и Макензен чуха това изобличение, но свиха рамене, ухилиха се и наново тръгнаха.

— Ще ям бой — въздъхна Макензен. — Съдията сигурно ще каже на Войводата, а може и да ни вкара в затвора…

— Хайде да се басираме, че няма да каже! — подаде палец Фильо.

— Хайде!

Двамата си наплюнчиха яко палците и се басираха.

— На какво? — попита Макензен.

Извадиха топчетата от джоба си.

— На соденото топче и на желязното.

— Д-д-д-обре — заекна нарочно Макензен.

Тръгнаха бързо. На съседната улица няколко деца играха с топчета на триъгълник. След кратко колебание се включиха в играта. Но и двамата бяха несръчни, а другите деца, макар и по-малки от тях, едно по едно им обраха топчетата. Макензен щеше да се разплаче. Накрая му взеха и желязното топче. Започна вторият тур, но още с първото хвърляне неговият тупач, тоест топчето, с което бие, се търкулна, сякаш тласкано от зъл дух, право в триъгълника. При това положение, известно с термина „изгоря“, играчът е напълно ликвидиран и излиза от играта, без въобще да я е започнал. Вбесен, Макензен се наведе и събра всички топчета в джоба си. Децата взеха да плачат. Фильо много се ядоса. Томи лаеше укоризнено срещу Макензен.

— Казал съм ти, глупак такъв, да не закачаш по-слабите от тебе! Извади веднага топчето!

Фильо имаше необикновено влияние върху Макензен. Последният безропотно се подчини.

— И запомни от батко си Фильо, че силните са създадени, за да помагат на слабите, а не обратното, разбра ли?! — педагогически се опита да му внуши Фильо нещо, което беше чул от баща си.

Децата с радост си взеха топчетата и поблагодариха на Фильо.

— Вземете и останалите! — каза великодушно той. — Вие ги спечелихте!

Фильо хвърли на земята всички налични топчета. Двамата пак тръгнаха. Гледаха се недоволно.

— Като не знаещ да играеш, що се хвърляш? — упрекна го пак Фильо.

— Кой, аз ли? Аз съм… най-големият играч! Ама пръстът ме боли…

Фильо бръкна в джоба и извади само едно счупено топче. После изведнъж започнаха да се смеят, а Томи ги гледаше и лаеше.

Двамата продължиха своята обиколка. Стигнаха първоначалното училище „Арсений Костенцев“. Тук беше разположена германска част. Те се покачиха на оградата и огледаха двора. Немците изнасяха от училището всичко — и свое, и чуждо имущество — и го товареха на камионите. Всички бяха нервни, бързаха и викаха. Изглежда, че и тук двете момчета си бяха създали връзки. По едно време те забелязаха някакъв войник, почти дете, който мъкнеше голям сандък. Беше Юп, австриец, мобилизиран преди набора.

— Салют, Юп! — каза Фильо.

Юп остави сандъка и отиде към оградата.

— Какво става? — попита Фильо на немско-български.

— Отиваме си — каза Юп също на завален българо-немски език.

— Много бързо…

Фильо беше научил доста думи от германците, понеже се мотаеше често около техните биваци. Макензен, който не знаеше бъкел, се гордееше със своя приятел и дълбокомислено мълчеше, сякаш и той разбира всичко, но не иска да говори. От време на време повтаряше с труд някоя дума, казана от Фильо или Юп.