Свобода Бъчварова: Приключенията на Фильо и Макензен

— Льошо, льошо… — каза Юп. — Отиваме на фронт. И там — капут! Елате на мене взема, каквото иска… — обясни им той колкото можеше.

Двете момчета прескочиха оградата заедно с Томи. Никой не им обърна внимание. Помогнаха на Юп да качи сандъка и влязоха в първоначалното училище. Там, по стените, все още се виждаше огромната карта на България, заобиколена от всички царе, портрети на писатели класици и възрожденци, фотоси с природните красоти на България. Вътре цареше невъобразим хаос. В салона все още стоеше хармониумът и един пиян немски офицер, гол до кръста, по тиранти, пееше някаква неприлична немска песен, като се опитваше да свири с един пръст. Няколко жени от местния хайлайф, добре облечени, закачаха гирлянди.

— Утре вечер празник… — каза Юп.

— Тия са от „Любов към родината“ — кимна Макензен към жените с гирляндите.

Юп ги вкара в една стая. Там имаше и войнишки канчета, и каски, и одеяла, и газови маски.

— Взема колко иска! — посочи им Юп купчината.

Двамата се нахвърлиха и бързо завиха в едно одеяло каквото им падне. Най-много газови маски. Томи захапа една за хобота. Юп беше излязъл някъде. Нямаше никой. Те погледнаха в съседната стая. Там на дълга закачалка бяха увиснали автомати. Зяпаха ги като хипнотизирани. После се спогледаха. Решителност се четеше в очите им. В тоя момент влезе пияният офицер, гол до кръста, по тиранти, и като ги видя, изкрещя:

— Вън!

Двамата побягнаха, но щом чуха, че пияният офицер пак свири, се върнаха да си приберат трофеите. Дойде Юп.

— Капитанът! — каза Фильо.

— Пиян свиня! Швайн! — каза Юп. — Не се бой, взима!

Момчетата тръгнаха натоварени. Заобиколиха училището отзад. На двора се спряха. Фильо бръкна в джоба си и извади две войнишки кариоки — цигари „Серт“. Макензен също извади две кутии от запасите си. Не че пушеха, но от време на време опитваха и се хвалеха…

— Благодаря — каза Юп.

— Утре вечер ще се видим — каза Фильо. — Ще ви пеем… зинген…

— Дофиждане.

Двамата помъкнаха одеялото заедно с Томи, горди от находката. Вървяха по улицата, пълна с ремонтни занаятчийски работилници, колоездачницата „Рекорд“, където даваха велосипеди под наем, и автомото леярната „Рапид“. Застанаха пред велосипедите.

— Да… да бяхме… взели шмайзера… — каза Макензен.

— Ама не взехме… — каза с въздишка Фильо. — И без това си отиват. Слушай, платиха ли ти поповете този месец?

— Платиха — каза Макензен стреснато.

— А ти си мълчиш?!…

Те стовариха трофеите си на земята. Макензен виновно бръкна в джоба и извади пет лева железни. Подаде ги на Фильо. Той отиде при човека, на когото всички вече бяха забравили името и го наричаха за по-лесно по фирмата — „Рекорд“. Той не се сърдеше. Беше едър, отпуснат мъж в изцапан дочен комбинезон и полузаспало брадясало лице.

— Чичо Рекорд, дай ми колело — каза Фильо.

— Пари имате ли? — попита Рекорд, като се прозя.

Фильо му разгърна одеялото. Рекорд погледна вещите и отрицателно поклати, глава.

— Ама виж тая каска! — кандърдисваше го Фильо.

— Да пикая на нея! — каза Рекорд и плю.

Тогава Фильо въздъхна и подаде петте лева.

— Томи, пази! — заповяда Макензен.

Томи скимтеше недоволно, но остана да пази багажа. Взеха едно дамско колело, което им беше таман. Като го бутаха и тичаха, двамата отидоха на съседната улица, далеч от погледите на Рекорд, Пръв, разбира се, се качи Фильо. Той потегли, а Макензен тичаше покрай него. Не мина обаче много време — насреща се изпречи каруца. Фильо зави рязко и двамата с Макензен се стовариха на тротоара един върху друг. Скочиха и се изтупаха от праха. Макензен беше непреклонен. Бе негов ред.

— Аз… аз… парите са мои!

— Поп си и поп ще си останеш! — каза Фильо, но нямаше как и му даде колелото.

Макензен се понесе като състезател. Той караше много по-неуверено от Фильо. След миг уличката свърши и те излязоха на пазара. Там бяха стоварени на камари различни плодове и зеленчуци. Селяни продаваха кокошки. За момент Фильо не можа да удържи Макензен и сега той се понесе право към една селянка с котле извара и кошница яйца. Помете й цялата стока, премина край вързаните за краката кокошки на друга селянка, които се опитаха да се спасят чрез летене в синьото небе, и накрая се заби в голяма пирамида домати, наредена върху брезент на земята. Сплеска доста от тях и целият се омаца. Фильо знаеше как всичко това можеше да свърши… Собствениците на стоката вече се бяха окопитили и напираха към Макензен с не много добри намерения.