Свобода Бъчварова: Приключенията на Фильо и Макензен

Фильо и Макензен се загледаха в портретите на германските асове летци. На първо място Мьолдерс, до него Лаглан, и т.н. Но бързо се преместиха на другата витрина, за да наблюдават оттук играта на пинг-понг. Изведнъж някой ги хвана и двамата за ухото. Беше техният стар противник Гошо адвоката. Най-мръсното копеле от бранниците, както мислеше за него Фильо. Двете деца се заизвиваха под ръцете му. Пръв се отскубна Фильо. А Макензен го ритна по кокалчето и момчетата с обединени усилия го бутнаха така, че Гошо адвокатът се плъзна по корем през отворената врата. Томи побърза да го захапе за крачола и застрашително ръмжеше. Двете деца и кучето избягаха на отсрещния тротоар и започнаха да викат оттам:

— Бранници, бозаджииии, бодуци, бонгури… — и други ласкави названия, започващи с буквата „Б“. А Томи неистово лаеше срещу клуба.

Бранниците прекъснаха играта и излязоха навън. Бяха пет души — безумно смели. Фильо и Макензен бързо се ометоха в съседната улица. Тук след разтриване на ушите и кратко съвещание за далечни планове на отмъщение те тръгнаха надолу по булеварда и излязоха на площада.

Площадът беше забележителността на градчето. В средата имаше бетонен стълб с високоговорител, от който се носеше немски марш. Цялото място представляваше правилен квадрат, обграден от турската баня с оловните куполи, киното, читалището и градинката с паметника на Тодор Александров — македонски революционер, върлувал из този край. Следваха банката, съдът, фото „Стефчо“, магазинът на Бераха, фурната на Мицо, сладкарницата „Шар планина“ и хотел „Македония“. Близо до хотела имаше будка от дъски, боядисани в бяло, зелено и червено. Пред будката стоеше полицай на пост. В читалището даваха немския филм „Йоханес не бива да загине“, който те бяха гледали вече няколко пъти. Оттам бързо се спуснаха по една малка уличка и излязоха на Атпазар, където джамбазите от сутрин до вечер се надлъгваха за някое умиращо добиче и без умора удряха ръцете си, за да стане пазарлъкът на възможно най-висок глас. Тук, на това площадче, цялото осеяно с конски тор, се помещаваше между много малки дюкянчета и шивачницата на бай Тома. Беше една схлупена барака. Носеше претенциозната фирма: „Моден крояч — «Танго»“, и затова на Фильо му казваха понякога Фильо Тангото. Отстрани на вратата бяха нарисувани една жена по шлифер и един мъж с мустачки, балтон и бастун. Извехтелите изрезки от модни списания с несъществуващи дами и господа красяха измърсените прозорци. За всеки случай имаше и една допълнителна табела, че притежателят на същото заведение едновременно е и кърпач — преправя и преобръща дрехи, което, казано честно, беше основното средство за прехрана на бай Тома и семейството му. Допълнително нарисуваната ютия намекваше, че заведението и глади.

Фильо и Макензен влязоха в ниската кърпачница и за всеки случай застанаха до вратата, та ако сприхавият бай Тома хвърли по тях нещо, навреме да избягат. Но той не им обърна внимание. В момента беше зает с голямата стратегия на Източния фронт, за което се беше снабдил с една огромна карта на Европа и Азия, заемаща цялата задна стена на дюкяна. Край картата бяха накачени листове „Папагал“, където темата беше една и съща: Дойчо и Иван се борят и, кой знае защо, Иван е по-едър и по-хубав и почти е катурнал Дойчо…

Другата — по-голямата част — беше заета от огромен тезгях и дълга закачалка с готови дрехи. В дюкяна се намираха интимните приятели на бай Тома от младини — зарзаватчията Андон — сух мъж, който непрекъснато правеше една странна гримаса, но децата не се смееха на това. Бай Андон е бил бит по главата през Септемврийското въстание, в което бяха участвували заедно с бай Тома. И оттогава му беше останал този тик на лицето. Другият беше бай Димо, който поправяше оръжия — главно ловджийски пушки. Дюкяните и на двамата бяха край кърпачницата на бай Тома. На витрината на бай Димо имаше много стари оръжия — пушки, шомполи и стари револвери, но всичките счупени, защото беше опасно да изложиш годно оръжие. Фирмата му бе скромна, с нарисувано куче на бели и черни петна, вероятно пилещар, и човек с мустаци и чифте. Тоя с чифтето стреля със сачми, образуващи старобългарски букви, които оформяха надписа „Оръжейница“. Нещо подобно на буквите, каквито в днешно време изработва една фабрика за макарони в Толбухин, поставила си благородната цел да обучава децата на писменост, докато ядат юфка, нарязана в славянски шрифт…

Бай Тома беше в стихията си. С лукава усмивка, много жестове и непрекъснато шарене по картата, с пръст в напръстник, той обясняваше на двамата си приятели разположението на фронтовете без нито едно свързано изречение, но с ясна и категорична интонация: