Свобода Бъчварова: Приключенията на Фильо и Макензен

— Какво става тука бре? — попита бай Мицо с дълбокия си дяконски глас.

— Ами нищо… — каза Фильо.

— Препоръчваме на господин Перо да не се нервира сутрин… — добави Макензен.

— Кажете и другото, айде де, кажете! — викна вбесен Перо.

— Ами… държавата се трошела и не трябвало да се правят сватби… — каза Фильо.

— То па една държава!… — възкликна файтонджията и плю с презрение. — Перо, Перо-о-о-о… и агентин не можа да станеш като хората!…

В това време по стълбите изтича дребен мъж с ножици в ръка. Цялото му слабо лице се гърчеше от нервни спазми. Беше от тия малки хора, безумно смели като борсуците. Перо съвсем се изплаши.

— Абе дръвник! — заговори малкият човек. — Какво ти правят децата бе, маскара! Иди да гониш шумкарите по гората, пъзльо с пъзльовците! Ще ми носи пистолет. Ама ще взема да ти го счупя от дебелия задник!…

От, горния етаж се подаде майката на Фильо с бебето в ръка, а до нея едно малко момченце се мъчеше да си провре главата през летвите на балкона.

— Какво ти правят децата бе, маскара! Да не си ги ти раждал, та ще ги биеш!… Това да не ти е участъкът! Ще ги бие…

Не закъсня да се появи и жената на Перо, също с бебе в ръце. До полата й се притисна едно съвсем малко момченце, току-що проходило. Беше слаба, смирена жена, която все гледаше да няма караници.

— Недей, Перо. Хайде, ела да закусиш…

Тоя път гневът на Перо се изля върху нея:

— И ти ли си с тия шумкари ма? И ти ли ма?

— Недей, Перо, не виждаш ли какво става?…

— Какво става, какво става! — инатеше се Перо.

— Ами може и властта да падне…

Перо се нервира тоя път истински.

— Кой ти каза ма? Кажи само кой ти каза! Да го арестувам веднага! Кажи кой!… — но изведнъж млъкна.

На двора слезе една жена, цялата в черно. Беше висока, стройна, с благородно, издължено лице. Макар вече възрастна, бе запазила нещо от миналата си красота. Тя носеше чайник в ръка. За момент всички притихнаха и я гледаха.

— Ето я! — окопити се Перо, но се запъна, търсейки дума: — Тарторка на комунистите!…

Както винаги, Фильо и Макензен останаха настрана от караницата. Малките я започваха, големите завършваха.

А Перо продължаваше да беснее:

— Двамата й сина в гората, а мъжът й изгни в дранголника! Аз всички вас!…

— Айде, глей си работата! — каза дълбокомислено бай Мицо. — Да не те захвана аз… Тома — обърна се той към дребния мъж, — не се захващай с това… — и махна презрително с ръка.

Възрастните постепенно се разпръснаха. Мицо впрегна двата коня във файтона. Бащата на Фильо — бай Тома — тръгна на работа, като мимоходом каза на Фильо:

— Мини през дюкяна, търтей такъв!…

Самият Перо, вече облечен, с вратовръзка, също тръгна на работа, като на два пъти си повдигна сакото, за да си оправи пистолета. Дворът лека-полека опустя, Фильо и Макензен, доволни от скандала, мълчеха и мислеха какво да правят. Бай Мицо спокойно се покачи на капрата, шибна конете и файтонът с трясък излезе от портата. Голямото куче тръгна след него, но острото изсвирване на Макензен го върна. То се приближи към двете деца.

— Иси, Томи! — заповяда важно Макензен.

От нисичката къщичка до конюшнята излезе едно момиченце. Беше стройничко, с руси плитки и босо като всички деца.

— Батко, да дойда ли с вас? — попита момичето, като гледаше Макензен.

И двамата отрицателно поклатиха глава. Момиченцето се разплака.

— Руже, ама нали ти си домакинята на тази къща! — каза Фильо, на който му стана жал. — Кой ще сготви на бай Мицо и батко ти?

Бай Мицо нямаше жена. Беше се поминала от малария няколко години след второто раждане. И той остана с две деца. Момиченцето наистина се грижеше за домакинството, доколкото можеше, и затова имаше такъв сериозен вид.

— А утре ще ме вземете ли? — попита то.

— Утре, Руже, всякак! — каза Фильо решително.

Макензен не я удостои даже с поглед. Така смяташе, че трябва да се държат мъжете.

Двамата тръгнаха по своята всекидневна обиколка. Томи весело лаеше, тичайки напред. Портата се затвори след тях. На нея пишеше с едри букви върху лист: Домоначалник — Перо Тодоров. Погледнаха се. Едрият Макензен подхвана по-малкия Фильо и го повдигна. Той почна да пише с малък счупен молив по листа. Промени написаното в следния вид: Домомочалник — Перо Тодоров. Запъхтеният, зачервен Макензен попита:

— Още ли?

— Готово!

Макензен го пусна и Фильо се стовари на земята.

— Много си тъп! — промърмори недоволен Фильо и се изтърси от праха.

Двете деца се изправиха до вратата и прочетоха хорово променения надпис. Бяха доволни и се затичаха по уличката. Томи след тях.