Борис Акунин - Любовник на смъртта

Тя се засмя, разроши му перчема.

— Не се завирай — рече, — комарче, в огъня. Ще си опърлиш крилцата. Виж какво направи. Чу ли какво каза Княза за имането? Познаваш ли Синюхин писарушката? Той живее под ерошенковския нощен приют — във Вехтошарското мазе. Един нещастник с нос като слива. Бях у тях веднъж, когато синът му беше болен от скарлатина, заведох доктор. Върви го предупреди да вдига фамилията и да се спасява от Хитровка. Кажи му, че довечера ще го навести Княза.

Бързолет как да е, птица небесна, но за „комарче“ Сенка се нацупи. Тя разбра и още повече се разсмя.

— Как се вкисна. Добре, ще те целуна веднъж. Но без глупости.

Той не повярва — реши, че се подиграва на сирака. Но за всеки случай спря да се дуе и събра устни като за целувка. Ами ако наистина го целуне?

Тя не излъга, докосна го с устни и веднага го заизбутва:

— Бягай при Синюхин. Сам видя какъв е бесен Княза.

Сенка се отдалечаваше от къщата й и леко пипаше с кутре устните си — леле, как пламтят. Милувка от самата Смърт!

Че не стигна до писарушката, не беше негова вина, имаше си причини.

Той честно и почтено потегли от къщата на Смъртта право към „Подколоколний переулок“, където се намираше ерошенковският нощен приют. Там отгоре са квартири със стаи, в които нощем къртят поне хиляда души, а долу, под земята, има избени помещения, в които също живеят хора: терзии, които прешиват крадени дрехи, най-бедни просяци, а също и писари. Писарушките много пият, но все пак не смъртоносно, защото трябва да държат перото и правилно да подредят думите на хартия. Такъв им е поминъкът — за неграмотните дращят писма и молби за помощи, а който умее — и прошения. Заплащането е според дължината: петак на страница, девет копейки и грош за две, тринайсет за три.

Не беше много път от „Яузки“ булевард до Ероха (обикновено така наричаха ерошенковския дом), но Скорик не стигна там, където отиваше.

Когато излезе на „Подколоколни“ (вече се виждаше входът за Ероха), Сенка видя такова нещо, че се закова на място.

До Михейка Бухала стоеше и го държеше за рамото завързак с кариран костюм и бомбе — същият, от когото Сенка преди седмица тафи зеления гердан… Такава гледка не се забравя. Дебели бузи с цвят на зряла ряпа, тесни оченца, тъпо носле, но с гърбичка.

Бухала се държеше спокойно, хилеше се. Че от какво да се бои? Зад гърба на китаеца (но той и не подозира, тъпакът) се бяха изправили две хитровски момчета. Михейка мярна Скорик и му смигна: глей какъв кодош ще стане сега.

Как да не погледа?

Сенка се приближи още малко, за да чува, и се спря.

Чува, китаецът пита (доста особено говори, но му се разбира):

— Бухар-кун 5 5 Другар, приятел; също обръщение към по-млад или по-нисш в социален смисъл. — Б.пр. , къдзе твой пириятер? Дето бръдзо тица. Ондзи срабицък, с жърта коса, сиви оци, с руницки по носа?

Гледай го ти колко подробно е запомнил всичко поганецът, дори луничките. И най-вече: как е открил Михейка? Сигурно се е забил в Хитровка и случайно го е видял.

И точно тогава забеляза в ръката на китаеца стария каскет с пречупена козирка. Бива си го! Значи не просто така се е натресъл тук, а специално — да си търси гердана. Загрял е, че момчетата са от Хитровка (или кочияшът го е насочил, те имат набито око), пообиколил е тук и е спипал Бухала. Михейка е неграмотен, затова на всичките си неща рисува бухал, за да не му ги откраднат. Е, на ти сега рисунки. Сигурно азиатецът е пообиколил с каскета, поразпитвал е на кого е. Та е разбрал — горкият. По-добре да не беше идвал тук, по-добре да не беше хващал Бухала за ръкава. Сега ще му размажат зурлата, кръгла като питка.

Та Михейка му отговаря:

— Къв „пириятер“? К’ви са тия номера на китайката бе, жълтур? За първи път те виждам.

Бухала продава фасони пред хлапетиите — ясно.

Китаецът размаха каскета:

— А това виздас ли го? Каква е тадзи птицка? — и сочи хастара.

Ама що ли му трябва? Сега заради гердана за грош тези хулиганчета ще му разкажат играта, това ще му е цялата полза. Чак му дожаля. Пиката, пъргав крадльо от „Подкопаевски“, вече е застанал на четири крака зад гърба на китаеца. Сега Бухала ще бутне жълтура и ще стане весело. Ще се спасява оттук гол и бос, та и с потрошени зъби и ребра.

От площада и пресечката зяпаха кибици, хилеха се. Откъм пазара се зададе Будочник с вестник в ръка, но погледна над сивия лист, прозя се и си продължи по пътя. Нищо особено, гаменски истории. Ами кой те е викал, та си цъфнал тук?