Борис Акунин - Турски гамбит

— Тъй-тъй — проточи неопределено Ераст Петрович, наведен над трупа.

Офицерът сниши глас:

— Кинжалът е на Иван Харитонович, веднага го познах. Беше го показвал, разправяше, че му бил подарък от някакъв грузински княз…

На това Ераст Петрович каза:

— Чудесно.

А на Варя й призля още повече, тя затвори очи, за да прогони поредния пристъп — повдигаше й се.

— Има ли следи от к-копита? — попита клекналият Фандорин.

— Уви. Нали виждате, край поточето е само чакъл, а нагоре всичко е изпотъпкано — сигурно вчера ескадроните са минали оттук.

Титулярният съветник се изправи, постоя близо минута край проснатото тяло. Неподвижното му лице бе посивяло, в тон с посребрените слепоочия. А едва е минал двайсет, помисли си Варя и потръпна.

— Добре, поручик. З-закарайте убития в лагера. Да тръгваме, Варвара Андреевна.

По пътя тя попита:

— Възможно ли е Казанзаки да е бил турски агент? Невероятно! Той, разбира се, е отвратителен, но все пак…

— Не чак дотам, а? — мрачно се усмихна Фандорин.

Към пладне намериха и подполковника — след като Ераст Петрович заповяда още веднъж и тоя път по-внимателно да прегледат горичката и храсталака, разположени недалеч от мястото, където бе загинал клетият Иполит.

Според разказите (този път Варя не отиде) Казанзаки бил полуседнал-полулегнал, облегнат на голям камък зад един гъст храст. В дясната му ръка имало револвер, на челото дупка от куршум.

Лично Мизинов дойде да ръководи съвещанието по резултатите от разследването.

— Преди всичко държа да отбележа, че съм крайно недоволен от работата на титулярния съветник Фандорин — поде генералът с глас, който не обещаваше нищо добро. — Ераст Петрович, буквално под носа ви е действал опасен, перфиден враг, причинил тежки щети на нашето дело и поставил под заплаха съдбата на цялата военна кампания, а вие не успяхте да го разконспирирате. Задачата, естествено, не беше лесна, но и вие пък не сте някой новак. Какво да придиряме на обикновените сътрудници на специалния отдел? Те са набирани от различни губернски управления, преди войната повечето са били обикновени следователи, но за вас, с вашите способности, това е непростимо.

Варя, притиснала с длан слепоочието си, хвърли кос поглед на Фандорин. Изглеждаше напълно невъзмутим, но едва забележима руменина (надали някой освен Варя би я зърнал) оцвети скулите му — изглежда, думите на шефа го бяха засегнали.

— И тъй, господа, какво виждаме? Виждаме безпрецедентна в световната история конфузия. Секретната част на Западния отряд, най-важното от всички съединения в Дунавската армия, е била ръководена от изменник.

— Може ли това да се смята за безспорно установено, ваше високопревъзходителство? — запита плахо най-старшият сред жандармските офицери, майор с посивели мустаци.

— Помислете си, майоре. Добре, да приемем, че това, дето Казанзаки е грък по произход, а сред гърците има много турски агенти, все още не е доказателство. Но ако си спомняте, в записките на Лукан фигурираше някой си тайнствен Ј. Сега вече е ясно кой бил тоя Ј — „жандармът“.

— Но думата „жандарм“ се пише с „G“ — „gendarme“ — не отстъпи мустакатият майор.

— Тя е „gendarme“ на френски, а на румънски се пише „jandarm“ — снизходително го осветли високото началство. — Ето кой е дърпал конците на румънския полковник — Казанзаки. Нататък. Кой се втурва да съпровожда Зуров, препуснал с донесение, от което зависи съдбата на битката, а вероятно и на цялата война? Казанзаки. Нататък. Чий е кинжалът, с който е убит Зуров? На вашия началник. Нататък. Впрочем, какво нататък? След като не успява да измъкне кинжала, заседнал в лопатката, убиецът разбира, че няма да може да снеме подозрението от себе си, и се застрелва. Между другото, в барабана на револвера му липсват точно два куршума.

— Но един вражески шпионин не би се самоубил, а би се опитал да се укрие — все така несмело вметна майорът.

— Къде точно, ако мога да запитам? Не би могъл да пресече линията на огъня, а в нашия тил от днес щеше да бъде обявен за издирване. Не би могъл да се укрие при българите, не би могъл да стигне до турците. Куршумът е за предпочитане пред въжето — това го е преценил правилно. Освен това Казанзаки не е шпионин, а именно предател. Новгородцев — обърна се към адютанта си генералът, — къде е писмото?

Онзи измъкна от папката белоснежен лист хартия, сгънат на четири.

— Намерено е в джоба на самоубиеца — поясни Мизинов. — Четете на глас, Новгородцев.