Борис Акунин - Турски гамбит

Адютантът със съмнение изгледа Варя.

— Четете, четете — подкани го генералът. — Тук не е институт за благородни девици, а госпожа Суворова е член на следствената група.

Новгородцев се прокашля, изчерви се и зачете:

Мили Ванчик-Харитончик, сарце мое…

Това е същинският правопис тук, господа — вметна от себе си адютантът. — Чета, каквото е написано. Невероятно грозен почерк. Хм.

… сарце мое. Жувота бес тебе е такъв че да вземе да са убий човек все е по-убаво от такъв жувот. Как ма целуваше и милуваше и аз тебе а съдбата подъл ни гледал-завиждал и нож зад гърба кътал. Прах съм аз без теб, земен кал. Много те мола върни се бързо. Ако пък някой друг освен Бесо намериш в твой скапан Кишинев майка ми да умре — ша дода и ша го закола.

— В смисъл „твоя“, така ли? — попита майорът.

— Не, не е „твоя“, ами си е тъкмо „твой“ — ухили се накриво Мизинов. — Там е цялата работа. Преди да се озове в Кишиневското жандармско управление, Казанзаки е служил в Тифлис 48. Незабавно пратихме телеграма и вече получихме отговора. Прочетете телеграмата, Новгородцев.

Новгородцев прочете новия документ видимо с по-голямо удоволствие, отколкото любовното послание.

До негово високопревъзходителство генерал-адютант Л. А. Мизинов в отговор на запитването от 31 август, получено в 1 часа и 52 минути след пладне. Свръхспешно. Свръхсекретно.

Докладвам, че по време на службата си в Тифлиското жандармско управление от януари 1872 г. до септември 1876 г. подполковник Иван Казанзаки се прояви като способен и енергичен служител и не са му налагани официални наказания. Напротив, за прослужени години е награден с орден „Свети Станислав“ трета степен и има две благодарности от Негово императорско височество кавказкия наместник. Обаче съгласно получена през лятото на 1876 г. агентурна информация проявявал странни пристрастия и дори бил имал противоестествена връзка с известния тифлиски педераст княз Висарион Шаликов с прякор Палавника Бесо. Не бих отдавал значение на подобни клюки, но предвид факта, че въпреки зрялата си възраст подполковник Казанзаки е ерген и не е известно да е имал връзки с жени, реших да проведа вътрешно разследване. Успяхме да установим, че подполковник Казанзаки наистина се познава с Палавника, но няма потвърждение за интимните им отношения. Въпреки това намерих за добре да ходатайствам за преместването на подполковник Казанзаки в друго управление, без причините да се отразяват в служебното му досие.

— Това е — резюмира с горчивина Мизинов. — Хързулнал съмнителния сътрудник на другите, че на това отгоре и скрил причините от началството. А резултата го сърба цялата армия. Заради предателството на Казанзаки от два месеца висим пред тоя дяволски Плевен и не е ясно колко още има да се мотаем с него! Височайшият имен ден е провален! Императорът днес приказваше за отстъпление, можете ли да си представите?! — Той нервно преглътна. — Три несполучливи атаки, господа! Три! Помните ли, Ераст Петрович, че първата заповед за превземането на Плевен занесе в шифровъчния отдел тъкмо Казанзаки? Не знам как точно е успял да смени „Плевен“ с „Никопол“, но тоя юда явно има нещо общо с цялата работа.

Варя се сепна и си рече, че облаците над съдбата Петруша май се разкъсват. А генералът направи гримаса и продължи:

— Полковник Панчулидзев, естествено, ще го дам под съд и ще настоявам за пълното му разжалване, да е за урок на всички, дето пазят мълчание, обаче неговата телеграма ни позволява дедуктивно да възстановим цяла верига. Всичко тук е достатъчно просто. Тайният порок на Иван Казанзаки е станал някак си известен на турската агентура, от която Кавказ гъмжи, и подполковникът бил вербуван чрез шантаж. Историята е вечна като света. „Ванчик-Харитончик“! Пфу, гадост! Поне да беше за пари!

Варя тъкмо бе отворила уста да се застъпи за привържениците на еднополовата любов, които в крайна сметка, нямат вина за това, че природата ги е създала различни от другите, но в тоя момент Фандорин се изправи.

— Може ли да видя писмото — помоли той, завъртя листа в ръце, незнайно защо прекара пръст по сгъвката и попита: — А къде е пликът?

— Ераст Петрович, направо ви се чудя — разпери ръце генералът. — Какъв плик искате? Да не би подобни послания да се пращат по пощата?

— Значи п-просто така си е било във вътрешния джоб? Тъй-тъй — и Фандорин седна на мястото си.