Борис Акунин - Левиатан

Така или иначе, излизаше, че плаването на татко Гош няма да свърши и в Порт Саид, следващото пристанище след Хавър. Разследването се проточи. При това дългогодишният нюх подсказваше на комисаря, че тропа на кухо — нямаше подходящ обект сред цялата тая публика. Очертаваше се гадната перспектива да преплава целия дяволски маршрут Порт Саид — Аден — Бомбай — Калкута, а в Калкута да се обеси на първата палма. Как ще се върне в Париж като сритано псе? Колегите ще го спукат от подигравки, началството ще му натяква за разходката с първа класа на държавна сметка. А може и да го пенсионират предсрочно, като едното нищо…

В Порт Саид Гош, ще не ще, се охарчи за допълнителни ризи, понеже плаването се очертаваше дългичко, попълни запасите си египетски тютюн и за да убие времето, се разходи с файтон край прочутото пристанище. Нищо особено. Е, има един огромен фар, има и два километрични кея. Градчето оставя странно впечатление — нито е Азия, нито е Европа. Докато гледаш резиденцията на генерал-губернатора на Суецкия канал — мяза на Европа. Из централните улици се срещат предимно европейски лица, дамите се разхождат с бели чадърчета; заможни господа с панами и плоски сламени шапки пъчат шкембета. Ама щом файтонът сви в туземния квартал — веднага зловоние, гниещи отпадъци, арабски гамени просят дребни. Какво толкова търсят богатите безделници в своите пътешествия? Навсякъде е едно и също: един тлъстее от преяждане, друг се подува от глад.

Изморен от песимистичните си наблюдения и от жегата, комисарят се прибра на борда посърнал. И гледай ти — нов клиент. При това май перспективен.

Комисарят се отби при капитана, поразпита туй-онуй. И тъй, името — Ераст П. Фандорин, руски поданик. Данни за възрастта си руският поданик не съобщаваше. Занятие — дипломат. Пристигал от Константинопол, пътувал за Калкута, оттам за Япония, където бил изпратен по служба. От Константинопол? Аха, трябва да е участвал в мирните преговори, които сложиха края на скорошната Руско-турска война. Гош прилежно си преписа всичките данни на листче и го прибра в платнената папка, където държеше всичките материали по случая. Той никога не се разделяше с папката — все прелистваше, препрочиташе протоколите и вестникарските изрезки, а понякога, изпаднал в размисли, рисуваше по полетата рибки и къщички. Това беше образът на съкровеното, на скътаното дълбоко в сърцето. Само да стане дивизионен комисар, да заслужи прилична пенсийка и да си купят с мадам Гош някоя хубава къщичка нейде из Нормандия. Ще си лови рибка пенсионираното парижко фанте и ще си прави домашно вино от ябълки. Лошо ли ще му е? Ех, да имаше и малко капиталец към пенсийката — поне двайсетина хиляди…

Наложи се още веднъж да се отбие до пристанището, докато параходът чакаше реда си да влезе в Суецкия канал, и да бие телеграма до префектурата: дали са чували в Париж за руския дипломат Е. П. Фандорин и дали същият не е прекосявал в последно време границите на Френската република?

Отговорът дойде бързо, за два часа и половина. Оказа се, че ги е прекосявал, миличкият, хем два пъти. Първия път през лятото на 1876 година (това как да е), а втория път през декември 1877-а, тоест преди три месеца. Пристигнал е от Лондон, регистриран е в паспортно-митническия контрол на Па дьо Кале. Не се знае колко време е изкарал във Франция. Напълно е възможно на 15 март още да е бил в Париж. Не е изключено и да се е отбил към улица „Грьонел“ със спринцовка в ръка — знае ли човек?

Значи сега е моментът да се освободи едно местенце на масата. Най-добре, естествено, би било да се отърве от докторшата, но как да посегнеш върху свещения институт на брака? След кратък размисъл Гош реши да отпрати в другия салон търговеца на чай, който не оправда теоретичните надежди и беше най-безперспективен. Стюардът да го премести. Да му каже, че оттатък господата са по-важни или дамите по-хубави. Нали затова са го направили стюард, да урежда подобни дреболии.

Появата на нов персонаж предизвика малка сензация в салона — през изтеклото време всички тъкмо си бяха доста поомръзнали и изведнъж на ти пресен господин, хем толкова импозантен. Никой дори не попита за господин Боало, представителя на междинното стъпало в еволюцията. Комисарят забеляза, че най-силно оживление прояви мис Клариса Стамп, старата мома: взе да дърдори нещо за художници, за театър, за литература. То и Гош обичаше, като му се отвори възможност, да поседне в креслото с някоя хубава книжка, от всички автори предпочиташе Виктор Юго — хем жизнено, хем приповдигнато, хем те нажалява. Пък и добре приспива. Но разбира се, изобщо не беше чувал за всичките тия руски писатели с шумолящи имена, тъй че нямаше как да вземе участие в разговора. Ама пък тая английска скумрия напразно се пъне — твърде млад е за нея мистър Fandorine.