Борис Акунин - Левиатан

Ха върви си приказвай с такъв.

Гош успя да се оправи някак. Пошепна на твърде проницателния дипломат, че е щатният корабен детектив, който трябва да се грижи за безопасността на пътниците, но негласно и колкото може по-деликатно, за да не засяга изисканата публика. Не се разбра дали Фандорин му повярва, но поне не тръгна да разпитва.

Всяко зло за добро. Сега комисарят поне се сдоби ако не със съмишленик, то със събеседник, при това учудващо наблюдателен и изключително осведомен по криминологичните въпроси.

Те честичко се заседяваха на палубата, зяпаха полегатите брегове на канала, пушеха (Гош лулата си, а руснакът пура) и обсъждаха всякакви интересни теми. Например за свръхмодерните методи за идентификация и изобличаване на престъпници.

— Парижката полиция работи по последната дума на науката — изфука се Гош веднъж. — В префектурата има специална служба за идентификация, завеждана от един млад гений, Алфонс Бертийон 1 1 Алфонс Бертийон (1853–1914) — френски юрист, автор на системата за съдебна идентификация (по почерк, пръстови отпечатъци и т.н.), така нареченият бертийонаж. — Б.ред. . Той е разработил цяла система за регистрация на престъпните елементи.

— Видях се с доктор Бертийон по време на п-последното си посещение в Париж — неочаквано каза Фандорин. — Той ми разказа за своя антропологичен метод. Бертийонажът е остроумна теория, твърде остроумна. Започнахте ли вече да я прилагате в практиката? Какви са резултатите?

— Засега никакви — сви рамене комисарят. — Като начало трябва всички рецидивисти да се подложат на бертийонаж, а това ще отнеме години. В отдела на Алфонс е истинска лудница: водят оковани арестанти, мерят ги от всички страни като на конски пазар, разнасят данните на фишове. Затова пък скоро полицията ще може да си клати краката, а работата ще се върши сама. Да речем, разследваш взломна кражба и откриваш на местопрестъплението отпечатък от лява ръка. Вземаш мерките, отиваш в картотеката. Аха, дължината на средния пръст е 89 милиметра, търси в секция №3. А там са регистрирани седемнайсет взломаджии с нужната дължина на пръста. Нататък вече е съвсем фасулска работа: проверяваш кой къде е бил в деня на кражбата и залавяш тоя, който няма алиби.

— Значи престъпниците се делят на секции според д-дължината на средния пръст? — попита с жив интерес руснакът.

Гош прикри в мустаците си снизходителна усмивка.

— Там има цяла система, млади ми приятелю. Бертийон дели хората на три групи — според дължината на черепа. Всяка от групите се дели на три подгрупи — според широчината на черепа. Тоест подгрупите са общо девет. Те на свой ред се делят на три секции — според размера на средния пръст на лявата ръка. Така секциите стават двайсет и седем. Но и това не е всичко. Всяка секция има по три раздела — според размера на дясното ухо. Колко станаха разделите? Правилно, осемдесет и един. По-нататъшната класификация отчита ръста, дължината на ръцете, височината в седнало положение, размера на стъпалото, дължината на лакътната става. Всичко са деветнайсет хиляди шестстотин осемдесет и три категории! Един престъпник, подложен на пълен бертийонаж и влязъл в нашата картотека, никога вече не ще успее да се изплъзне от правосъдието. А преди живот си живееха: арестуват го, той се нарече с измислено име и не отговаря за нищо, което е вършил дотогава.

— Това е чудесно — замислено рече дипломатът. — Обаче бертийонажът не помага особено при изобличаването на конкретно п-престъпление, особено ако човекът преди това не е бил арестуван.

Гош разпери ръце:

— Е, това е проблем, за който науката няма решение. Докато съществуват престъпници, няма как да мине без нас, професионалните копои.

— Да сте ч-чували някога за отпечатъци от пръстите? — попита Фандорин и показа на комисаря тънката си, но доста здрава ръка с полирани нокти и пръстен с брилянт.

Гош изгледа със завист пръстена (най-малко годишната му заплата) и се подсмихна:

— Да не става дума за някакво циганско гледане на ръка?

— Ни най-малко. Още от д-древни времена се е знаело, че релефът на папилярните линии по пръстовите възглавнички е уникален за всеки човек. В Китай работниците, наричани кули, са подписвали наемния договор с отпечатък от палеца, намазан с туш.

— Е, ако всеки убиец беше така любезен специално да маже пръстите си с туш и да оставя отпечатък на местопрестъплението… — комисарят се разсмя добродушно.

Но дипломатът май не беше много склонен да се шегува.