Борис Акунин - Левиатан

Рената Клебер също не остана бездейна — тутакси предприе опит да зачисли новака към щатните си помагачи, които безмилостно юркаше ту за наметало, ту за чадър, ту за чаша вода. На петата минута след началото на вечерята мадам Клебер вече бе споделила с руснака всички перипетии на деликатното си положение, оплака му се от главоболие и го помоли да доведе доктор Труфо, който нещо се беше забавил. Но дипломатът май веднага разпозна с кого си има работа и изказа учтиво съжаление, че не познава лекаря по лице. По задачата хукна услужливият лейтенант Рение, една от най-преданите бавачки на бременната банкерша.

Първото впечатление от Ераст Фандорин бе следното: немногословен, сдържан, учтив. Ако питат Гош — малко префинен. Колосаната яка стърчи като на мраморна статуя, украсена с перли игла закопчава копринената вратовръзка, в ревера, моля ви се, ален карамфил. Косата сресана на път, всяко косъмче сякаш е залепнало на мястото си, ноктите гланцови, тънките черни мустачки сякаш нарисувани с въглен.

Много може да се каже за мъжа по мустаците му. Ако са му като на Гош — моржови, увиснали от двете страни на устата, ще рече, че човекът е солиден, знае си цената, не е някои развейпрах, не кълве лесно на всякаква стръв. Ако са завити нагоре, че и засукани — това е женкар и бонвиван. Сраснали се с бакенбардите — честолюбец, мечтае да стане генерал, сенатор или банкер. А като на мосю Фандорин се пускат от романтични представи за собствената си персона.

Какво друго можеше да се каже за тоя руснак? Владее френския прилично. Характерен детайл — леко заеква. Както си беше без значка, така и сега няма. Дипломатът прояви най-голям интерес към японеца, зададе му ред скучни въпроси относно Япония, но самураят отговаряше предпазливо, сякаш се боеше от капан. Защото новопристигналият не обясни какъв е, къде и защо отива — просто се представи и каза, че е от Русия. Комисарят напълно разбираше любопитството на руснака — предстои му да живее в Япония. Гош си представи страна, в която всички без изключение приличат на господин Аоно, всички живеят в куклени къщички с подвити покриви и си порят карантията за щяло и нещяло. М-да, руснакът май не е за завиждане.

След вечеря комисарят издебна Фандорин да седне настрани със запалена пура, намести се в съседното кресло и запуфка с лулата си. В началото Гош се представи на новия си познат като рентиер от Париж, който от любопитство пътува на Изток (такава му беше легендата). Сега зачекна делови разговор, но тръгна предпазливо и отдалеч. Поигра си със златния кит на ревера (оня същия от улица „Грьонел“) и вметна между другото, колкото да завърже разговор:

— Красива джунджурийка. Какво ще кажете?

Руснакът хвърли един поглед към ревера му и запази мълчание.

— Чисто злато. Шикозна работа! — похвали се Гош.

Последва мълчание, изчаквателно, но съвсем учтиво. Човекът просто чака какво следва. Сините му очи се взират внимателно. Хубава кожа има дипломатът — истинска праскова. И е румен като мома. Но не е мамино синче, от пръв поглед си личи.

Комисарят реши да смени тактиката.

— Често ли пътувате?

Оня неопределено сви рамене.

— Вие май бяхте дипломат, ако не бъркам?

Фандорин учтиво кимна, извади от джоба си дълга пура, отряза върха със сребърно ножче.

— А случвало ли ви се е да минавате през Франция?

Ново кимване. Като събеседник руснакът е пълна скръб, рече си Гош, но реши да не отстъпва.

— Най обичам Париж през ранната пролет, през март — замечтано каза детективът. — Най-хубавото време на годината!

Фандорин кимна два пъти. Не стана ясно дали е съгласен или просто показва, че е разбрал. Гош, усетил надигащо се раздразнение, смръщи вежди.

— Значи значката не ви харесва, така ли?

Лулата засъска и изгасна.

Руснакът изпусна кратка въздишка, мушна си ръката в джобчето на жилетката, измъкна оттам с два пръста златен кит и благоволи най-сетне да разлепи устни:

— Както разбирам, господине, интересувате се от моята значка? Заповядайте, ето я. Не я нося, понеже не ми се ще да приличам на носач с номер, ако и да е златен. Това първо. Вие, мосю Гош, не приличате на рентиер, много ви играят очите. Пък и защо парижки рентиер ще разнася със себе си папка с документи? Това второ. Известно ви е с какво се занимавам, следователно имате д-достъп до корабните документи. Предполагам, че сте детектив. Това трето. А сега четвърто — ако трябва да си изясните нещо за мен, недейте го усуква, а ме питайте направо.