Борис Акунин - Левиатан

Мистър Труфо отиде да донесе принадлежностите за тая идиотска игра и мъката започна. Всички с отегчение наредихме картончетата, като с носталгия поглеждахме към огряната от слънцето палуба. Прозорците на салона бяха широко отворени, в стаята подухваше хладен ветрец, а ние седяхме като в сценка от детска стая. „За по-интересно“, както се изрази окрилената рожденичка, създадохме награден фонд, в който всеки внесе по една гвинея. Всички шансове за победа бяха на страната на самата водеща, понеже тя единствена следеше зорко кои номера излизат. Комисарят май също нямаше нищо против да прибере парите, но почти не разбираше детските шеговити фрази, които сипеше мисис Труфо — заради нея този път се говореше на английски.

Жалките топазени обици, които едва ли струваха и десет лири, накараха Суитчайлд да подхване любимата си тема. „Превъзходен подарък, сър! — обърна се той към доктора, който грейна от удоволствие. Но с продължението Суитчайлд развали всичко. — Е, днес топазите са евтини, но не се знае дали след стотина години цената им няма да скочи. Скъпоценните камъни са толкова непредсказуеми! Те са истинско чудо на природата, не са като скучните метали — златото и среброто. Металът е бездушен и безформен, може да бъде претопен, докато камъкът е неповторимо индивидуален. Но не е за всекиго. Само за онзи, който не би се спрял пред нищо и е готов да следва магичното му сияние чак до края на света, а ако трябва — и по-нататък.“ Високопарните му сентенции се придружаваха от писъците на мисис Труфо, която съобщаваше номерата. Да речем, Суитчайлд подхване: „Ще ви разкажа легендата за великия и могъщ завоевател Махмуд Газневи, който бил пленен от блясъка на елмазите и в търсене на тези вълшебни кристали минал с огън и меч половината Индия.“ Мисис Труфо: „Единайсет, господа. Барабанни палки!“ И така през цялото време.

Впрочем, ще ви преразкажа легендата за Махмуд Газневи 34 34 Махмуд Газневид (970–1030) — управител на държавата на газневидите от 998 г., извършил 17 похода в северна Индия. Газневидската държава по това време достига разцвета си, обхваща днешен Афганистан, част от Иран, Средна Азия, Индия. — Б.ред. . Тя ще Ви помогне по-лесно да разберете характера на разказвача. Ще се помъча да пресъздам и своеобразния стил на неговия изказ.

„В лето (не помня кое) от рождението на Христа, или по мюсюлманското летоброене (това пък изобщо не го помня) могъщият Газневи научава, че на полуостров Гузарат (мисля, че така беше) се намира Сумнатското светилище 35 35 Сумнатското светилище — прочут езически храм в Сумнат, на п-в Гуджарат. — Б.ред. , където се пази огромен идол и нему се кланят стотици хиляди хора. Идолът закриля земята им от чуждоземни нашествия и, всеки, който престъпи границата на Гузарат с меч в ръка, е обречен да загине. Светилището принадлежи на една могъща браминска общност, най-богатата в цяла Индия. Освен това сумнатските брамини притежават несметни количества скъпоценни камъни. Безстрашният пълководец не се стряска от властта на идола, събира войските си и тръгва на поход. Той отсича петдесет хиляди глави, разрушава петдесет крепости и нахлува в Сумнатския храм. Воините на Махмуд оскверняват светилището, преобръщат го надолу с главата, но не откриват имането. Тогава Газневи лично се приближава до идола и с всичка сила го удря с бойния си боздуган по медната глава. Брамините падат по очи пред победителя и му предлагат милион сребърни монети, само да не докосва техния бог. Махмуд се изсмива и удря още веднъж. Идолът се пропуква. Брамините започват да вият още по-силно и предлагат на страшния цар десет милиона златни монети. Но тежкият боздуган се вдига отново, удря за трети път, истуканът се разцепва на две и по пода на храма в сияен поток се изсипват скъпоценните камъни, скрити в него. Цената на съкровището е безмерна.“

В този момент мистър Фандорин леко смутен заяви, че си е покрил числата. Всички освен мисис Труфо, ужасно се зарадваха и искаха да се разотидат, но тя толкова се примоли да направим още една игра, че се наложи да останем. И хайде пак: „Thirty nine — pig and swine! Twenty seven — I’m in heaven!“ 36 36 Римувани фрази при игра на лото. — Б.пр. и тем подобни глупости…

Но тогава мистър Фандорин взе думата и с характерния си мек, леко ироничен тон, също разправи една приказка, арабска, която бил прочел в някаква стара книга. Цитирам Ви притчата така, както съм я запомнил.

„Веднъж трима магрибски търговци тръгнали към сърцето на Голямата пустиня, защото научили, че някъде много далеч сред пясъците, където керваните не стигат, се намира Великото съкровище, каквото простосмъртните не били виждали никога. Измъчвани от зной и умора, те вървели четиридесет дни и им останала само по една камила — другите умрели. Изведнъж в далечината съзрели голяма планина. Приближили се и не могли да повярват на очите си: тя цялата била от сребърни кюлчета. Търговците благодарили на Аллах, единият от тях натъпкал чувалите си със сребро и тръгнал да се прибира, а другите двама рекли: «Ние ще продължим.» И вървели те още четиридесет дни, и от слънцето лицата им станали черни, а очите червени. И видели пред себе си още една планина — златна. Вторият възкликнал: «Имало е защо да понесем толкова страдания! Хвала на Всевишния!» Натъпкал той чувалите си със златни кюлчета и попитал своя другар: «Какво чакаш?» Тогава третият рекъл: «Колко злато ще отнесеш с една камила?» Вторият отговорил: «Достатъчно, за да стана най-богатият човек в нашия град.» «На мен това не ми стига. Аз ще продължа и ще намеря планина от елмази. А когато се прибера, ще бъда най-богатият човек на земята.» И поел нататък, и пътят му продължил още четиридесет дни. Камилата му паднала и повече не станала, но търговецът не се спрял, защото бил упорит и вярвал в елмазната планина, а всеки знае, че шепа елмази струват повече от планина сребро или хълм злато. И третият търговец видял в далечината странна картина: насред пустинята, превит одве, стоял човек и държал на раменете си елмазен трон, а на него седяло чудовище с черна муцуна и пламтящи очи. «Колко се радвам да те видя, о, почитаеми пътнико! — изхъркал превитият. — Запознай се, това е демонът на алчността Мардуф и сега ти ще го държиш на раменете си, докато не дойде да те смени някой друг користолюбец като теб и мен.»“