Борис Акунин - Левиатан

Мадам Клебер прихна и направи знак на Гош: мълча, мълча, продължавайте.

— Минавали седмици, месеци, но строителството все не почвало. Гражданите изпратили питане до правителството. То им отговорило, че през близките петнайсет години не се предвижда прокарване на линия до Фетбург… Тогава отишли в полицията: така и така, пладнешки грабеж. Полицията изслушала пострадалите със съчувствие, но не могла да им помогне с нищо, защото нали госпожа Санфон им била казала, че не знае нищо за железницата, и не искала да продава земята. Всичко било извършено законно и човек нямало за какво да се хване. Е, не е честно, че се е нарекла графиня, но уви, това не е наказуемо.

— Хитро! — засмя се Рение. — Човек наистина няма за какво да се хване.

— Това как да е — продължи да прелиства папката си комисарят. — Има една съвсем пък фантастична история. Място на действието е американският Див запад, годината е 1873-та. На калифорнийските златни рудници пристигнала световноизвестната некромантка и Велика драконеса от Малтийската ложа мис Клеопатра Франкенщайн, а по паспорт Мари Санфон. Тя заявила на златотърсачите, че по тия диви места я пратил гласът на Заратустра, който повелявал на вярната си служителка да направи велик експеримент в градчето Голдън Нъгет. Точно на тази дължина и ширина енергията на космоса била тъй уникално концентрирана, че в звездна нощ чрез някои кабалистични формули можело да се възкреси някой, който вече е преминал великата черта Между Царството на живите и Царството на мъртвите. Клеопатра щяла да извърши чудото довечера в присъствието на публика и съвсем безплатно, защото не била някаква си циркаджийка, а медиум на Висшите сфери. И какво мислите? — Гош направи ефектна пауза. — Пред очите на петстотин брадати зрители Драконесата сторила заклинания над могилата на Червения койот, легендарния индиански вожд, умрял преди сто години. Изведнъж земята се раздвижила, отворила се, така да се каже, и от нея се появил индиански вожд с пера, томахавка и с нашарена физиономия. Зрителите потръпнали, а Клеопатра изпаднала в мистичен транс и извикала: „Усещам силата на Космоса! Къде е градското ви гробище? Сега ще съживя всички, които са погребани там!“ В статията пише — поясни полицаят, — че гробището на Голдън Нъгет било доста голямо, защото златотърсачите всеки ден изпращали някого на онзи свят. Гробовете май били повече от живите обитатели на градчето. Като си представили какво ще стане, ако всички побойници, пияници и обесници изведнъж излязат от ковчезите си, зрителите изпаднали в паника. Добре че мировият съдия спасил положението. Той пристъпил напред и много любезно попитал Драконесата дали ще се съгласи да спре великия експеримент, ако жителите на градчето я дарят с една торба златен пясък като скромно пожертвувание за нуждите на окултните науки.

— И тя съгласила ли се? — разсмя се лейтенантът.

— Да. За две торби.

— Ами индианският вожд? — попита Фандорин и се усмихна. Усмивката му е много приятна, но е прекалено момчешка — помисли си Клариса. Не, скъпа мис, забравете. Както казват в Съфък, не е за вашата уста лъжица.

— Клеопатра Франкенщайн взела индианския вожд със себе си — със сериозен израз на лицето отговори Гош. — За научни изследвания. Казват, че после бил заклан при пиянско сбиване в някакъв бордей в Денвър.

— Т-тази Мари Санфон е наистина интересна личност — замислено рече Фандорин. — Разкажете ни още за нея. Между хитрите й мошенически номера и хладнокръвното масово убийство има доста голяма д-дистанция.

— Oh, please, it’s more than enough — запротестира мисис Труфо и се обърна към мъжа си. — My darling, it mast be awfully tiresome for you to translate all this nonsense. 32 32 Моля ви, това е повече от достатъчно. Мили, сигурно ти е ужасна досадно да превеждаш всички тил глупости. (англ.) — Б.пр.

— Никой не ви кара да седите тук, мадам — докачи се комисарят заради „нонсенса“.

Мисис Труфо запримига възмутено, но и през ум не й мина да си тръгне.

— Мосю казакът е прав — призна Гош. — Я да потърся някой по-пиперлив пример.

Мадам Клебер погледна Фандорин и прихна, пък и Клариса, макар да беше изнервена, не можа да устои да не се усмихне — дипломатът изобщо не изглеждаше като син на дивите степи.

— Ето, чуйте за негърчето. Тук имаме и летален изход. Случаят е скорошен, от по-миналата година. — Детективът прегледа няколкото скрепени заедно листа, вероятно за да си припомни историята. После се подсмихна. — Един вид шедьовър. В моята папка има какво ли не, дами и господа — той нежно потупа черната подвързия с късопръстата си плебейска лапа. — Татко Гош се е стегнал за път както подобава, не е забравил нито едно листче, което би могло да му потрябва. Конфузът, за който ще ви разкажа сега, не стигна до вестниците, аз разполагам с полицейския рапорт. Та така. В едно германско княжество (няма да ви кажа в кое точно, защото темата е деликатна) очаквали августейшото семейство да се сдобие с нов наследник. Раждането било трудно. Акуширал главният лекар, почитаемият доктор Фогел. Най-сетне спалнята била огласена от плач. Когато изпадналата от страданията за няколко минути в несвяст велика херцогиня отворила очи и с немощен глас помолила: „Ах, хер професоре, покажете ми моето бебче“, доктор Фогел безкрайно смутен подал на нейно височество очарователния светлокафяв кресльо. Великата херцогиня отново изпаднала в несвяст, а докторът надникнал през вратата и плахо повикал с пръст великия херцог, което било въпиющо нарушение на придворния етикет.